които имат 20-годишни синове, могат ли да си ги представят на война!?

Знам че е тъпо да се цититничат мъдри мисли казани от зрели кратуни в послание към бостана от зелени още пъпеши, а и от ден на ден става все по-банално, поради лесната достъпностно точно по този казус мисля, че някой си Хърбърт Хувър, 31-ви президент на САЩ го е казал по-сполучливо и изчерпателно, отколкото аз бих се справил:

Older men declare war. But it is youth that must fight and die. And it is youth who must inherit the tribulation, the sorrow and the triumphs that are the aftermath of war.

В [доста] свободен превод:

Войните се обявяват от страците, но младежта се бие и умира в тях. А както награда за оцелите деца завещавме тегоби, горест и [грижата за оказване на посмъртни] почести.

Първото изречение самостоятелно е може би по-известно. Мяркал съм го отдавна в едно книжленце, малък формат с умности, което си бях взел преди сигурно десетина години.

Порових из нета, белким видя откъде точно е тази мисъл и в какъв контекст е казана. Уви, или не ме бива в търсенето на такива неща, или нета не струва в даването на желаните отговори. Поне засега. Нета му е лесно. В каквото не е бил добър днес, ще задобрее утре.

Така и не разбрах от реч ли е, от обръщ[олев]ение или от книга.

Мярнах обаче и един по моите разбирания любопитен с вулгарността си коментар:

"Well what the hell are we supposed to do have the old fight our wars? Well theres a great idea, "Hey Grandpa, you wanna come with me to Iraq?" The youth fight and die in war because they have the physical capabilities for combat that the old do not."

Очевидната идея, явно е убягнала у този американски [ще да е] "клубар". Верятно военнен. Затова гълчат хората че Господ като раздавал акъл на моста над реката на живота, военните били на учение и я форсирали. Макар не военните да са виновни за това нещо, ами тоз който ги е измислил и проводил на учения. Ужасно е, нечовешко е да изпратиш някой на смърт, без да си сигурен, че е вкусил още по-малко, че оттук насетне ще сети магията на женска ласка или вълнението и трепета на бащинството, че даже мазохистично сладката болка на тривиалната старост, когато всяко движение навярно ти напомня колко невъзможно тленни сме ние човеците, но пак ти е хубаво да гледаш рипащите наоколо твои, пък даже и да не са твои дечица...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите