Много дълбоко и чувствено писмо. И чисто женско. Без ирония.

Много аспекти, много случки, много въпроси. И всичкото това - с много, чного чувства.

Именно, емоционално и чисто по женски! И аз без ирония, защото изведнъж почувствах, че много ми липсва напоследък в клуба, а май и винаги, точно тази чисто женска силно емоционална гледна точка.

Прекалено маскулитет се излъчва ноколо, гарниран или със силна интелектуалност и интелектуализация, или с мъжка компетентност по всички въпроси, или с болна амбиция непременно да се наложи точно определено мнение...

Някак изчезна чисто женската, омекотена, силно емоционална и затова и силно уязвима женска чувствителност да забележиш и усетиш пулса на времето и сърдечния ритъм на нещата около теб, които се случват, а не само информационната безчувственост, сухия анализ или безчувствена и безпристрастна присъда с претенция за обективност...

Ами нещата не са обективни, а напротив, силно субективни са... едно е да съдиш отстрани на стотици хиляди километри, съвсем друго е да си не просто на "мястото на събитията" като репортажен журналист , а да си потопен в тях...

благодарско за инфото за филма... ще взема да го погледна...