|
Честито Рождество Христово!
По повод на ипостасното начало на Христос, това е може би най-трудното за схващане и разбиране в християнството, както от нехристияните, така и от самите християни. Много е трудно за човешкия ум да схване, като как така, божественото и човешкото съществуват едновременно, пълноценно, всяко на 100% в неразривно единство.
С твое позволение, да опитам да допоясня, според както аз съм го разбрала:
За по-прегледно, макар и твърде елементарно обяснение, можем да използваме сравнението между Херкулес и Христос. Херкулес, според митологията е типично полубожество - получовек, т.е. съчетава 50% на 50% божествени и човешки характеристики. Херкулес е син на божеството Зевс и смъртната Алкмена, но не притежава неговата вездесъща сила и божественост, макар че притежава най-голямата ффизическа сила, присъща на човек; скита се като пулучовек, със своите човешки слабости - убил своя учител, бил невъздържан и гневлив и пр...
Докато в Христос божественото и човешкото присъстват в пълноценното си цяло и проявление на 100%. Христос не притежава само "донякъде" (50%) божественото начало, a Е "равен на Отца си". В своята човешка същност, единственото, което отличава Христос от човеците е, че той понесе върху себе си цялата човешка греховност и принесе себе си в жертва заради всички човеци, с което даде надежда и нов живот на човеците. Със своя човешки пример, той им показа, че E в човешките възможности да се борят със своите слабости и преодолявайки ги да станат "равни Нему", т.е. да проявят и своето божествено начало, което е заложено у всеки...
Понятието "ипостас" има гръцката произход. В античността "ипостас" е означавало "онова, което стои отдолу, което съставлява основата и което гарантира съществуването на нещата". Също е било термин от риториката и е означавало "теза, аргумент". В лингвистиката понятието означава "основа, база, или онова, което стои под, зад нещо друго" и представлява връзката между дадено наименование и някаква известна величина. Обяснява се също и като т.н. "културна персонификация" т.е. едновременно наименование на обект и качество. Във философията на Аристотел "ипостас" означава "вътрешността на обективната реалност"...
В християнските писания "ипостас" се среща на много места.
В посланията на св. Апостол Павел думата "ипостас" се среща интензивно на пет места:
В 2 Кор. 9:13; 11:16 думата "ипостас" е използвана и стои като “вид", "състояние”.
Евреи 1:3 - като “битие, природа”. Може да се преведе също и като – подставка, основание, увереност.
В Евр. 3:14 - състояние.
Евр. 11:1 - основа, предпоставка, прототип.
В Септуагинтата означава – имущество.
При св. Апостол Павел "ипостас" означава предимно: състояние, положение, основа, предпоставка, а в контекста на тринитарното богословие означава – битие, природа, т.е. явява се синоним на по-късно въведеното от Отците на Църквата "вещество"; "субстанция".
Като трудно понятие "ипостас" е останала непреведена в Синодалния превод на Свещеното Писание. Съпоставяйки гръцкия текст с превода на блаж. Йероним виждаме, че навсякъде предпочитаният превод на думата "ипостас" е "substsntia". От етимологическа гледна точка това е най-точния превод, доколкото "ипостас" е съставено от "ипо-"(под) + (-стас; /стоене/ също както "substsntia" идва от "sub + stsntia". За латинските богослови този термин носи много объркване.
Св. Григорий Богослов казва:
“Бог се разделя, така да се каже, неразделимо и се съединява разделно, защото Божеството е Едно в Три, и Трите са Едно, в Които е Божеството или по-точно, Които са Божество”.
Св. Атанасий Велики от своя страна пък пише:
“Но като говорим, че Божията същност е непознаваема, не следва, че се отказваме изобщо от богопознание – напротив, за христианина целта на богопознанието, не е пълно осветляване или разбиране на Бога, а достигане на общение с Него. Тъй като Бог съществува и действа в конкретни Лица /Ипостаси/, за което ни свидетелства Божественото Откровение чрез Иисуса Христа, ние можем да достигнем до богопознание и да бъдем в общение с Бога. Ние можем да познаем трипостасния Бог повече посредством конкретните действия на Божиите Лица, отколкото чрез непознаваемата Божия същност. А тези действия на Божиите Лица са взаимозависими. Поради това Откровението за Бога Отца е неделимо от учението за Бога Сина и от учението за Бога Дух Свети.”
Стихове доказващи трипостасноста на Бог:
Йоан 17:21
Йоан 16:14
Йоан 15:16
Йоан 5:7
Матей 28:19-20
Редактирано от MilaO6 на 26.12.14 17:29.
|
Re: Здрасти, Ежко! [re: tri-9084]
