Индийски приказки беше с невероятни /за времето си поне/ илюстрации. Тя е оставила дълбок отпечатък в мен най-вече с тъмната си страна. Илюстрациите са живи в спомените ми сякаш я прелиствам днес, а нямам представа кога и къде се загуби, но може да се намери на антиквар. Всъщност индийски приказки е по-скоро книга, която ме отдалечи от Индия. Имаше няколко толкова страшни и впечатлителни момента, особено онзи с черните чудовища, на всичкото отгоре ужасно сопучливо нарисувани, че Индия остана повече "страшно" в легендите си място, а не желано.
Книгите толкова много са ми повлияли, че мога да твърдя, че и до ден днешен част от вътрешни ми свят е начертан от тях. Например Старогръцките легенди и Моето семейство и други животни нямаха забележително илюстриране, но в света на фантазията ми направиха така, че Гързия да стане втората ми родина.
Мисля, че съм споделяла веднъж, че често пътувам по/заради книги. Правя определени пътувания именно на базата нещо вдъхновило ме да го разкрия чрез някоя книга. Така вманиачено се отзовах на Капри и изживях един незабравим Аксел Мунте спомен в неговата легендарна вила, която почти 25 години стоеше в списъка "задължително да се посети".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите