|
Не, бре, странно ми е просто как се започва разговор, завършващ с подкуп. Нито те обвинявам, нито те иронизирам.
Начи, освен че съм работила в администрации, съм ходила по администрации по лични или служебни въпроси, айде, служебните да ги махнем, ама по лични. Не ми се е случвало да усетя намек за подкуп. Никога. Вярно, не съм уреждала документация на строежи и подобни важно-бавно-сложни неща.
Случи се наистина да имаме сериозни подозрения за някакъв вид корупция - по-скоро посредством връзки, отколкото (само) с пари, - засягаща негативно наши имотни интереси, на семейството ми тоест.
Никога обаче не е имало повод да се чудя подкуп ли ми искат на мен, аджеба. Нито катаджии, нито в общината, нито в кадастъра (съвсем наскоро, впрочем, ходих там, карат те да висиш на сто опашки за дребни неща, но пък служителят, с когото разговарях вътре, беше много любезен и точен), нито където и да било. Затова питам съвсем сериозно как започват такива разговори.
П.П. Ясно, че където има корупция, е десет пъти по-виновен служителят, който приема подкуп, защото работата му е да не приема. И много пъти по десет пъти по-виновен, ако е докарал даващия дотам, да смята, че няма избор. Нямам предвид, че е виновен само даващият, демек - че ти отговаряш за цялата дребна рушветчийщина у нас. ;) Друго искам да кажа - представям си как две страни, служител и "клиент", които обаче се знаят един друг, че не са почтени, че са склонни, че... така нататък, да уговарят разни неща. Но да намекваш или натвърдваш за подкуп на случаен гражданин, съответно на случаен служител - ей това е, което ми е трудно да си го представя.
Редактирано от MupaM на 19.12.14 10:31.
|