кара ли ми се?
министър на образованието - боже опази :-))
вярно че не пиша учебници, обаче в нашия екип има автор на учебник, един от най-добрите учебници изобщо създавани някога, бестселър от 15 години насам, та знам как стоят нещата - с авторите, с издателствата, с избора кой точно учебник да се учи в конкретно училище и т.н.
ама не е в това въпросът. тази работа с учебниците е толкоз второстепенна по отношение на образователния процес, обаче тази простичка истина трудно се асимилира.
днес, в условията на безспорното масово нахлуване на информационно-комуникационните технологии в живота ни, когато учениците са (глей кога е писана тази статия! :-)) и методологията е изкачила космически висоти, дали учебникът - хартиен или на магнитен носител - ще е един или ще са 100, няма абсолютно никакво значение. защото учебникът е само едно от многото помощни средства.
обаче глупавите чиновници в това са се вторачили, глупавите медии го тиражират, глупавите хора го дъвчат - и ето ти как от нищото се прави голям проблем. голем проблем, верно, няма що
когато го обяснявам това, чувствам се сякаш съм попаднал в племе, което е във фаза на развитие първобитна община, а аз трябва да ги науча на базисни умения за работа с компютър.
и защо така си защитават важността на учебникЪТ тези първобитни хора?
защото е последното останало убежище, едно от малкото оцелели средства за идеологическа промивка на подрастващи мозъци.
обаче аз много се надявам това правителство най-после да направи необходимото или поне част от него. така например знам, че имат намерение да махнат т.нар. годишно разпределение на часовете така да дадат повече свобода на учителя да си структурира материала по дисциплината, която преподава. евалла, ако го направят.
и други хубавини може да се случат, ама да видим.
|