|
а, много интересни статии - мярнах ги по диагонал
преди години сериозно се бях зачела, но така и не успях да схвана "макареновската му тайна", предполагам щото трите стълба на педагогическия му метод - труд, уважение към личността и колективизъм - никога не са били изследвани достатъчно задълбочено и се разглеждаха в някаква идеологическа светлина и звучаха кухо и дървено...
Също си е за чудене това, че сега излизат много интересни факти, статии и документи за онова време, а къде са били толкова време, не се знае...
Интересен е фактът, че почти никой след него не е успял да приложи неговите методи със същия безспорен успех, особено в колонията за безпризорни... а там успехът му наистина е бил безспорен, защото има страшно много проследени във времето и документирани случаи, както и автентични разкази на на възпитаници...
Парадоксално било, че никой не може да разбере, как този същият невзрачен Макаренко, според описания на съвременници, успява да се справи с откровени „малолетни престъпници” (в колония “Максим Горки”, 1920 г., и комуна „Ф. Дзерджински”, 1927 г.). При това не само да се справи с тях, но и по някакъв вълшебен начин да ги превъзпита. И защо никъде по-късно и в съвремието няма подобен опит. Този факт категорично противоречи на тезата, че тези колонии са били от сталинистки тип. Ако бяха такива, подрастващите вътре щяха да са смачкани и унищожени, а това категорично не е така.
Една от сегашните версии на критиците на Макаренко е, че в колонията на се оказали много безпризорни от „благороднически” семейства, попаднали във водовъртежа на революцията и Гражданската война. Та те били запазили в себе си "дворянското разбиране за справедливост, законност, чест и уважение към труда" и именно те и създали в колонията загубения рай на своето детство. А "наивната и безпомощна" система на Макаренко нямала никакво място!. В това може и да има известна доза истина, но не може да важи за всички изоставени бродещи хлапета след гражданската война...
Друга интересна теза е, разбирането на Макаренко за "труда" или "трудовата терапия". Понятието "труд" е толкова изпразнено от съдържание, че наистина, ако чете човек отгоре-отгоре, никога нищо няма да разбере. Оказва се, че трудът в колонията под формата на "обущарна, шивалня, столарска" които са се считали за алфа и омега на педагогическия трудов процес, предизвиквали у самия Макаренко отвращение. Изобщо не разбирал за какво са създадени, затова ги закрил само след седмица.
И тук прави големия пробив: След като бил извършил вече някаква възпитателна работа за възвръщане на самоуважението и достойнството на възпитаниците си, трудът (вече без кавички) се състоял в това, че Макаренко се доверявил на своите малолетни престъпници построили от нулата два "високотехнологични" за времето си завода за производство на електромеханически инструменти (по австрийски лиценз) и на известните фотоапарати ФЕД (по немски лиценз). Колонистите усвоили най-сложните технологии, успешно работели и давали "хайтек" (високотехнологична) продукция на своето време. Това било безумна смелост! Опитайте се да си представите съвременна колония за малолетни, която да пусне на пазара, да речем, компютърни игри или антивирусна система. Не е възможно! А ето някога и то в сталинистка Русия това е било реализирано!
Фотоапаратите ФЕД, произвеждани в макареновската колония по немски лиценз
Цех от завода за електромеханически инструменти по австрийски лиценз
Други любопитни факти:
В ранните етапи на макареновските "експерименти" властите не само са били скептични, но и са оказвали съпротива срещу всякакви негови инициативи. След безпорните първоначални резултати и вероятно след като властта е разчела и припознала в "постулатите" на Макаренковите "разработки" понятията - труд, дисциплина, колективизъм, които се напасвали на съветизма. Тогава, а и през следващите периоди до наши дни, винаги Макаренко е имал както своите привърженици и последователи, така и критици, които ту са го обвинявали в прилагане на сталински в след сталинския период, ту в прекален съветизъм в съвремието, а в ранните години сега има критици, които го подозират и обвиняват в експлоатация на детски труд.
Не е тайна, че Макаренко е украинец и е бил с подчертана националистическа нагласа. Знаел е и полски. В произведенията си често използва директно звучни изрази, песни и стихове на украински език. Родният брат на макаренко – Виталий живее във Франция и е еталон на „белогвардейската измет”, тъй като е служил като офицер под ръководството на генерал Деникин. А съветският патриот Макаренко откровено пише на брата си белогвардеец: „Живея сред мрачни диваци. Тук мерзостта е навсякъде. Нищичко, което да прилича на твоя живот... Ти си в Ница – за това може само да се мечтае!”.
Кореспонденцията му, естествено е била щателно проверявана и – нищо! Никакви неприятности, никакви репресии! Даже нещо повече – награден е с орден „Червено знаме на труда”. Сталин никога не се е интересувал от него, не е бил привикван, не му е било пречено, ако и да е имало периоди, в които и да не му е било помагано. Това е странно, според изследователи и дава основание да се смята, че по някакъв начин е служил на сталинистката власт.
И накрая... В началото на книгата си "Път към живота" Макаренко се позовава на книгата "Петдесет години затвор" от Zebulon Reed Brockway, която била публикувана по това време. Brockway бил управляващ надзирател на първият американски поправителния дом в годините на 1876-1900 в Елмира, Ню Йорк. Пребиваващите в този дом трябвало да се превърнат в граждани с добродетели като искреност, коректност, надеждност, чест, лоялност и хладнокръвие. За тази цел в този поправителен дом били създадени библиотека, училище, различни работилници, ферма, и военно поделение.
Младежите били класифицирани по цветове според заслугите си: син цвят за най-ниската степен, червен за най-високата. За тези с най-добри заслуги били създадени лидерски позиции в общите работнически и военните отряди. Бил създаден също Съд, който да се произнася за поведението на пребиваващите. Негови членове били граждани на Елмира, служители на поправителния дом и лишените от свобода.
Явно Макаренко е използвал описаните от надзирателя Brockway методи, тъй като техните много от Макаренковите педагогически методи били идентични. По подобен образец той създава училище, различни работилници и ферма. Военните отряди били наричани колективи, които имат и белезите на военни организации. Ръководният орган е Съветът, който изготвя всички правила и разпоредби. Членове на съвета били Макаренко, колонисти и други служители.
А ето и едно интересно ново филмче:
|
Re: педагогиката на Макаренко [re: gelsomino]
