имам да ти разказвам за едно училище, най-обикновено, квартално такова.
католическо. по причина, че онзи ден си говорих с директора му.

училището е отворено за всякакви националности, етноси и религиозни принадлежности.

децата не учат вероучение, но от четиригодишни се учат на ценностите, заложени в християнството. това се прави основно с оглед на това това как да се държат с другите, как да живеят в обществото.

след около шестгодишни им се разказват основните истории в библията, с изцяло информативна, неиндоктринираща цел. намерението е да знаят откъде идва това, на което изискват от тях: да са добродетелни, толерантни, честни, отговорни.
свързано с това имат специална програма срещу тормоза в училище,
на което отделят внимание от най-малката възраст нататък.

в съвсем първите класове децата се учат на четене и смятане с използването на всевъзможни помощни материали. имат си собствена градина, в която децата да отглеждат собствени зеленчуци - самите пък зеленчуци се ползват с обучителна цел дори за най-малките, например за броене и смятане: един морков, два картофа, три чушки, шест ягоди.

имат програми по всички изкуства, според желанията и талантите на хлапетата, възможност дори малките да се учат да свирят на музикален инструмент, както и смесен учитело-ученически оркестър с участието дори на мъничетата.

на доброволчески принцип се занимават с организирането на всевъзможни спортни събития, осиновили са ученически футболен отбор.

дават основата, но подпомагат по-умните от децата със специални задания и възможности да развиват собствени проекти, докато учителите подпомагат тези, които не се справят с нещо с допълнителни часове само за тях.

два пъти годишно правят "академия" - имат споразумения с двата големи местни университета и канят преподаватели или докторанти да говорят за специалността си на хлапетата, дори на малките - напр. физик, който идва да им разкаже за електричеството и да им покаже точно как се получава то. целта е с това, че виждат различни области, децата да имат възможно най-широк избор с какво да се занимават в бъдеще.

считат социалната дейност за особено важна, защото това е част от ценностната система, в която възпитават децата. затова училището редовно прави разни проекчета с един от домовете за стари хора, които е "осиновило". напр. картинки на учениците, разни техни инсталацийки, като дърво с яйца и панделки за великден, бива занесено от най-малките на старците в дома.

организират часове за запознаване с различните държави, напр. ако има дете, чиито родители са от еди къде си, родителите биват канени да разкажат на децата за държавата си.

занимават се с благотворителност, в която участват и децата.

всяка година имат проект с развиваща се държава, с който подпомагат образованието там с нещо, което да се ползва дълго. напр. миналата година проектът им е бил за изграждането на санитарно-хигиенна мрежа и достъп до чиста в вода в х на брой "осиновени" училища в държавата х. за целта се набира финансиране от множество източници: по-големите ученици се занимават с дарителската акция в един даден им за целта ден. всички ученици - и най-малките - правят изложба, която се продава на търг. организира се училищен концерт или друго събитие с билети, на които се кани някоя знаменитост - напр. известен актьор, изпълнител, човек от кралското семейство, като с това се събират пари за проекта. етц.

паралелно с това всяка година покрай проекта децата научават много за различни държави в света и за дереджето на своите връстничета в по-бедните държави. с което се учат на ангажираност, добродетелност, скромност и социална отговорност.

от шестгодишни от децата се изисква да могат по групички да си правят собствени проекти, които след това да бъдат представяни на другите деца. така се възпитават в инициативност, творчество, способност за целенасочена работа и способност за работа с други деца. при това се счита и важно децата да могат спокойно и свободно да се изразяват пред другите деца, напр. всяко едно хлапе да може да стане и да представи проекта на неговата групичка пред всичките други хлапета. с това възпитават самостоятелност, липса на социален страх и толерантност към това, което има да каже или покаже другият.

това успях да запомня.