|
за мненията.
1. Кога ги пишете? различно. Случва се обаче да ми хрумне нещо подходящо за нова тема или споделяне, но да съм в движение. Отлагам за после и понякога после вдъхновението си отишло.
2. Имате ли винаги ищах за писане? Имал съм дълги периоди без желание за писане, а понякога и без желание за четене в клуба.
3. Ядосвате ли се като пишете или се забавлявате? И трите.
4. Взимате ли се насериозно? Да, но се надявам да не е прекалено. Лесно се увличам и
5. Не сте ли се изчерпали за толкова години? Макар да съм отскоро при вас - естествено е всички да имаме приливи и отливи в клубарстването. Но все пак - не се вземам толкова на сериозно та да мисля за присъствието си във форума с термини като „изчерпах се“. Това предполага, че преди да се изчерпя съм имал някакъв сериозен творчески и клубаро-писателски заряд.
6. Какво ви кара все още да сте тук?
Във „Властелина на пръстените“ има една култова реплика. „Не можеш просто да влезеш в Мордор“. В смисъл, че трябва да поостанеш.
7. И как ви се струва клубът към днешна дата?
Липсват ми не малко клубари от близкото минало, по-голяма част от които си тръгнаха с обида.
+++
А сега по сериозно.
За мен клубът е смисълът на живота. Необходим ми е както слънцето и въздуха за всяко живо същество. Аз съм изключително талантлив постер. Скромността не ми позволява да използвам по-коректно описващи ме квалификации. Приблизително всяко мое мнение си струва цена равна на броя на думите в тройунции чисто злато. Почти не ползвам емотикони, мразя оф-топика и дерайлирането на темите, спама подминавам, тъй както влакът стрела отсвирва, малка провинциална гаричка… Презирам празнодумството и дребнотемието, безсмисленото надприказване по незначителни поводи, което не малко участници във форума си позволяват. На мен ми дай задълбоченост на мисълта, изследване на нови пространства и процеси. Аз съм лесно разпознаваем сред феновете си със своята неподражаема и изкусна реч. Характерни за мен са вдъхновяващата образност в изказността и пленително изящество при подбора на словоформите. Притежавам блестящо чувство за баланс и обективност. Често изпитвам истинска удовлетвореност при завършване и публикуване на поредния си пост-шедьовър. Понякога препрочитам свои стари мнения – отново и отново… Изразните средства с които си служа надминават почти всичко създадено преди моята ера в клубарстването и често са повод за скрита завист. Друг път написаното от мен подбужда към подражателство и плагиатство. За жалост малцина преминават през многопластието и лапидарността на този така завладяващ начин на изразяване, но онези които достигнат до сърцевината получават своята награда, често във вида на многократен и шумно изразяван духовен оргазъм. Понякога пред мен в клубчето се изпречват, мизерни, огрухани и издухани от ураганите на живота нещастници. Обикновено ги прекрачвам, друг път ги удостоявам с многозначителна забележка, далеч надхвърляща нищожните възможности на птичите им мозъчета за анализ и синтез. Сравнително рядко ми се налага да ги анихилирам с божествената си ярост.
+++
Ха честити 10 хиляди мнения. Ти си определено интересен и открояващ се клубар.
Аз не съм ги броил скоро моите, но предполагам съм някъде наполовина. Което си е немалко драскане за има няма 4 години. Ако можех да се погледна отстрани, сигурно щях да го определя като напреднала степен на графомания. И едва ли щях да сбъркам. Но явно е някаква потребност.
|
Re: Честити ми 10000 мнения! [re: sofka]
