Не са мои предположения, това Адрел го казва: "Доказателство за всеобхватността на стремежа към превъзходство във всекидневния живот са твърде многото случки, разговори, стремежи, които "имат за цел потискането, омаловажаването, обезценяването на другите". Непримиримостта, деспотизмът, злорадството, самонадеяността, самохвалството, недоверието говорят за този стремеж - подчертава Адлер.

Стремежът към превъзходство е водещ при изграждането на чертите на характера. Този стремеж е и мярата, "по която се ориентира психиката, центърът на тежестта на човешкото мислене, чувстване и желание."

И аз не знам кое е нормално и кое не е, дори Адлер говори за мярата, но не дава определение каква е тя. Та затова те питам как мислиш. И другите също.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите