идеята на темата беше друга, не да прокламира негативизма... а да покаже, как една прекрасна идея, може да бъде използвана за чужди цели с оглед налагането на контрол над живота на хората...

И аз така схванах статията и тази посока на мислене именно си струва.
Малко е краен обаче авторът според мен.

Вярно е, че всяка, абсолютно всяка ценна и красива идея може да се омърси и опошли. Било с безразборна пре-употреба, понякога користно и със задни мисли. Особено отвращаващи са случаите, когато една или друга велика идея се яхва и превръща в троянски кон.

Примери за това много: „Позволи си да покажеш малко нежност!“; „Свобода, равенство, братство!“, „Нямаш ли любов – нищо нямаш.“ И какво ли още не,

Не вярвам една лъжа повторена 100 пъти да се превръща в истина, но повторена 100 пъти под път и над път, с и без повод и най-лошото, което би могло да й се случи – безсрамно разпъвана на кръст в името на една или друга задна мисъл, всяка истина, умира и само надеждата за възкресението й остава в душите на най непоколебимите мечтатели.

От друга страна, твърде често не подозираме понякога практическата неизчерпаемост на резервите, които крием в себе си. Като ученик имах една любима история. През войната, поради технически проблем на военен самолет някъде в тайгата му се налага принудително кацане. Екипажът бил двама. Докато единият правел опит да ремонтира машината, другият го потупал по рамото. Механикът продължил да човърка по двигателя изръмжавайки през рамо на навигатора да не си прави та-хаш таг, защото положението било натопрочено. На второто потупване, омасленият работяга се извърнал с намерение да тресне с гаечния ключ другия летец по каската и що да види? - Не бил колегата му, ами един съвсем не символичен руски мечок. Последвала светкавична реакция и летецът отскочил от място, без засилка и в следващият миг вече бил седнал на крилото на самолета. Когато след благополучната развръзка и хепи-енд по американски (ср. също приказката за ловецът дето срещнал мечката в гората и тя му казала „Сега или ще те ям, или ще се влюбя в тебе за малко – избирай!!!, както и поучителната история „Отишла баба за дренки“) измерили разстоянието – установили, че скокът умопомрачително превишавал световния рекорд в стил фолсбъри. А когато питали трапера: „И к‘во стана?“ – той отговорил - „Ми ко ? - изяде ме пущината…“
Вероятно повечето от нас имат свои собствени истории; епизоди, които утвърждават необятните и неподозирани възможности, които всеки един от нас крие в себе си. Аз съм разказвал една моя такава в клуба и ако не ме беше срам да се самоизтъквам щях да посоча линк към нея. Но всеки е чувал за клишето, че ползваме само 30 % от мозъците си в ежедневната си дейност.

В този именно смисъл - на жизнеутвърждаващата надежда, на силата и тържеството на могъщата воля на живот смятам, че трябва да сме позитивно настроени. Абе Джони Уокър най-добре го е казал – не спирай да мечтаеш! А то иначе трябваще да лягаме и да мрем. Ко друго ни щеше да ни остава в този хамлетовски дискурс.

Аз определено бих агитирал за максимата „Мисли позитивно! = "

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите