много, много, много е важно човек да не губи контрол над живота си. да не предоставя този контрол на други. да внимава да не се подвежда. да

то наистина е важно, човек да има контрол над живота си, макар и също толкова да е важно да разбира или намери смисъла на живота си, да си има цели, които да следва, както и разумно балансирано отношение към случващото се и по този начин да контролира живота си,

обаче този контрол, за който говориш ти и особено начина, по който говориш за него понамирисва не на контрол, а на свръхконтрол, а тва вече е съвсем друго нещо.

Свръхконтролът върху собствения живот неминуемо води до развитие на свръхего и на ригиден характер, със съответните му патологии - безмилостен перфекционизъм, невротичен контрол, критика и мощен негативизъм… Носителят на такъв характер се стреми да живее според изключително високи интернализирани стандарти, най-често за да избегне критиката и отхвърлянето от хората, но и като подчинение на интернализираните авторитети в суперегото си. Ригидният характер е постоянно напрегнат и свръхфокусиран в цел, като по този начин практически губи мига, губи щастието от самия процес по постигане на целите и радостта от самото живеене. След постигането на всяка следваща цел и миг отдих, тя автоматично бива дисквалифицирана като недостатъчна и индивидът се впуска към нови и нови цели, несъзнавано обсебен от страховете си да не се получи срив, пропаст, празнота. Развива ексесивен фокус върху детайлите - "от дърветата не вижда гората". Едно огромно ТРЯБВА нещата да бъдат такива, каквито ригидният характер си мисли, че ТРЯБВА да бъдат.

Перфекционизмът понякога се проявява като идеализъм и свръхвисок морал. Ригидността разбирана като твърдост, липса на гъвкавост, неспособност да се виждат множество гледни точки. Ригидният характер критикува с агресивно дразнене всеки и всичко, което не отговаря на твърде високата му "летва", включително и себе си. Ригидният характер е изключително фокусиран във вторичните способности (според "Позитивната психотерапия" на Песешкиян:-)))- ред, точност, дисциплина, структура, последователност, категоризация, чистота и т.н.

Такъв човек доброволно потиска и кастрира щастието на сърцето и нагоните си, стреми се по всякакъв начин да изключи всякаква ненормативна проява на емоционалност и да неутрализира ужасяващото го процесиране на дясната хемисфера, което той никак не разбира (в социален план пример за такава двумерна ригидност е когнитивната наука). Човек-глава (при това единствено лява хемисфера ), лишен от връзка с тялото, сърцето, интуицията, спонтанността и ...самия Живот.

Блокираната връзка със сърдечната и духовна интелигентност - които за него представляват зомбиращ дефект, комбинирано с компенсаторното емоционално потискане и гняв предпоставя липсата на толерантност и търпеливост, приемане на различието и други гледни точки, трудно прощаване и злопаметност, в някои случаи прерастващи в афективна или актуално поведенческа жестокост.

Ригидният характер черногледо приема по презумпция, че ако само за миг отпусне контрола и свръхбдителността си, автоматично всичко ще се провали, а негативният изход би бил сигурен. Такава психика практически си забранява щастие - когато за миг се изкуши да го преживее, психодинамиката на характера му задейства страха, че щастието го оставя разтворен и релаксирано приемащ живота и другите. А това ужасява такива хора, струва им се, че губят контрола, провалят се и цялата бездна от ужас се изсипва върху им...