|
ако не си на диета... ма на ква диета да си, с тоя шоколад "милка с атмосфера", дето го хапваш като фафла :))
значи, докато не съм забравила - с един камък - два пъти "пльок!"* - хем ще споделя, хем нещо като тефтерче за друг път :)
понеже се опасих, че може пък да не излезе кой знае кво съвършенство и за минимизиране на щетите, направих крем не с 1 литър, а само с 3 чаши - т.е. - 600мл. мляко. и съответно намалени другите съставки - 3 лъжици захар (сториха ми се малко малко на първо облизване, ама равни бяха, кой ме знае що), три хубави, големи, бременни лъжици царевично нишесте "ванилия", 1 черен шоколад "милка", 1 неособена с нищо суп. лъж. нес-кафе, 1 малко пакетче масло, немско, 125гр., 1 хубава лъжица какао "д-р йоткер" (баси якото какао е тва! обаче не съм убедена, че така се спелва името на уважаемия г-н д-р, няма значение, да е жив и здрав), ---> + 1 малка кутийка течна млечна сладка сметана, 200 мл (е май), + още двечки супени лъжици пудра захар в нея, тя си беше подсладена, ама нали варения крем ми се стори малко блед на сладост, та така реших.
и:
- разтворих нишестето в малко от студеното мляко.
- сложих останалото количество мляко в тенджера, добавих вътре захарта, лъжицата какао, начупения на парченца шоколад и заразбърквах на котлона.
- щом шоколадът се стопи в млякото и то се сгорещи - изсипах на тънка струйка разтвореното нишесте, при непрекъснато бъркане с лъжицата в другата ръка.
нещо като 3-4 мин. дейност дотук.
- съвсем скоро кремът завря, сгъсти се и почна да пльока на мехури - тъкмо както пише в оригиналната рецепта.
надали отне и 2 минути това.
- тогава дръпнах тенджерката от огъня, пльокнах вътре пакетчето масло и побърках малко, да се стопи.
- после я домъкнах на работната си маса и с една ръка нижа аметисти, с другата ръка поразбърквам отвреме-навреме да не хване коричка... изстина за няма и нула време. предполагам - заради студеното масло, което свърши доста работа по изстиването.
- след това замъкнах тенджерката обратно в кухнята и в една купа разбих за 3 минути сметаната с оная пудра захар.
брей, много твърда стана. ще знам за друг път, когато ми трябва особено твърда бита сметана - да добавя малко пудра захар като сега, нищо, че самата сметана си е подсладена фабрично.
- и после смесих двете работи, като си оставих малко бяла сметана за нацвъцкване отгоре в чашите.
добавих сметаната на 3 големи шляпки-шльопки и бърках лекичко с онази вилица с много дългите бодли, с която никой не яде (да не е луд, да си вади сливиците), но си я пазя за е такива раоти.
получи се... ама точччно каквото си представях, бе, върхъ е!
пухкаво, леко и въздушно кремче с несъвсем хомогенна консистенция, а такова леко на... абе на едни меланжирани работки :)
насипах го в 7 стъклени чаши (събират по 200 мл, няма се шегуваме, я), нацвъках веднага отгоре и по малко от останалата бяла сметанка, ръснах по трошици горчиво какао отгоре, завих всяка чаша с прозрачно фолио и бам в хладилника.
сега докато писах облизвах тенджерата, първо с лъжица, росле и с пръст. на това се дължат вероятните обърквации с копчетата на кълвиатурата, сега, не ми се проверява..
единствено леко съжалявам от едно четирсетина години, че главата ми е пораснала и не мога да си я пъхна в тенджерката, да я дооближа добре, ама карай, свикнала съм вече с този недостатък на нещата
както става ясно - никакви бишкоти-мишкоти и сосчета... просто исках да видя дали тва е кремът.
и:
дааа, това е кремът!
ама каква разлика, бе!
вие, например, знаете ли, че никога, ама никога досега не бях правила крем-нишесте?
ей на, за 1 път.
така го... абе така не го навиждах от децката градина още, че да не видя, да не чуя
но това е, просто, решително Нещо Друго!
сега чакам ежкобежковците ми да се върнат, да гледат роботи отлетяха, и ще видим ние :)
много бързо става всичко, а е много фффкусно!
две съвършено идялни качества
________________
* - понеже казано е {от мен, в момент на (твърде мимолетна) ефимерна бистрота}, че всяко камъче хвърлено в реката има свой "пльок!".
но тук, така да се каже, наблюдаваме два
|
Re: о!да :) [re: Lira Emerald]
