В онази тема май коментирахме точно тази статия.

Но става и тук, сигурно ще се повтарям, обаче все тая.

Има два вида хора. Половин-пълните и половин-празните, груба рамка, но удобна за темата. Каквито и семинари да изкарат, половин-празните не се пълнят над половината. Работата с половин-пълните обаче стои по съвсем различен начин. Лола по-горе се изповяда точно като един заклет половин-пълен човек.

Позитивният характер, защото това си е и характер е такъв, защото е такъв. Нито има какво да му бъде притъпено, нито позитивността му ще "разстрои" или притъпи каквото и да било. За разлика от не-позитивния той всъщност не се и разстройва особено много от неуспехите или ритъма на живота си. Защото вярва. Позитивният характер е в състояние да вярва в реализацията дори на привидно невъзможни каузи. След шамар най-често успява да се съвземе и да продължи бодро напред. Включително и да разглежда неуспехите през призмата на поука, като често успява да извлече полза за себе си от тях. Той много рядко се изживява като "жертва".

Трагедията на непозитивните е, че правейки опита да променят схемата на своето мислене ги обезверява още повече. Някои смятат, че в позитивността задължително трябва да има магически елемент иначе е глупаво да бъдеш позитивен човек. За разлика от позитивните личности те трудно приемат обстоятелството, че непозитивността не бива да се подхранва. Напротив, в състояние са дори мазохистично да я тъпчат с възможно по-непозитивни факти за да оправдаят цялостната си позиция. Например, един непозитивист съзнавайки, че медиите го товарят с крайно непозитивна информация ще я поема като гъба с цел затвърдяване на негативната си житейска позиция "ето, прав бях".

Статията е и вярна и не вярна.

Един непозитивист наистина може да си докара и тежка депресия ако се подложи на няколко семинара. Защото просто няма да му се получи. Той винаги ще намери начин да си възвърне нивата на чернилката, от като е в зависимост. Освен това е лишен от търпението за изчакване присъщо на позитивния тип. Каквито и тактики да прилага, най-често си остава непоправим /важи и за позитивните непоправими/.

Позитивистите нямат нужда от семинари, но и да се занесат на тях, само си затвърждават егото "това съм аз, тук всъщност говорят за мен". Тях семинарите не могат да ги мръднат на йота от самата им същност. Склонни са и да усвояват нови тактики за подхранване на оптимизма си, защото и те са в зависимост от позитивизма си. За това статията е тъпа спрямо нагласата на позитивните хора. Дори ги обижда. Все едно има казва "променете се към негативизъм".

Позитивните хора страдат много по-рядко от депресия, справят се по-лесно с неуспехите, гледат като цяло по-леко на живота. Пример:
- Тая държава никога няма да се оправи, ще става все по-зле /негативният тип/
- Късметът се обръща, нещата ще се наредят по-добре, все нещо ще се случи, не може/не бива да продължава така, я стига: не е чак толкова зле, голяма работа: ако не става ще му намерим начина, АЗ СЕ СПРАВЯМ /позитивният тип/.
И двата типа може да са далеч от реалността, но позитивният лавира по-леко в тежките ситуации. Докато негативният са оставя бавно и неумалимо на примирението и отчаянието, позитивният е по-скоро склонен да се бори за евентуални промени.

Пример: Когато преди пет години се появих отново на Сцената, родното ми място си бе спечелило прозвището Колаката. Като непоправим позитивист заявих - това няма да го бъде! Открих група юнаци борещи се с Това дето няма да го бъде от 3 години и докато не направихме Клоаката едно от най-съвременните инфраструктруни места в града, не мирясахме нито ден. И още не сме мирясали защото има какво да се желае още. Песимистите ни считаха за тотално обречени. Подиграваха се на каузата ни. Ние казахме - Не, Венсеремос! Естествено победихме ние. Много песимисти дори не ни подкрепиха с по един шибан подпис.

Пример: Имам две деца. Големият ми син е роден песимист. Все е нещастен. Колкото и да се работи в посока позитивното, не му се получава, особено ако има разочарование затвърждаващо моментално песимистичната му гледна точка "виждаш ли, аз ти казах, че няма да стане". Малкият ми син е Оптимист. Още на три вече му личеше. На три и 4 месеца вече страшно му личи. Справя се невероятно добре. Пада, става, ухилва се и тръгва. Големият ми син като падне се въргаля нещастно още поне 5 минути и вие като куче - нищо му няма разбира се. Дори симулира падания, ей така, за да демонстрира нещастност. На 9 и половина е.
Големият: "няма да стане"
Малкият: "оукей"
И това положение въобще не е от възрастта. От характерите им е.

Та, статията за мен е тъпа целево. Тъпа е защото не обяснява Кой е позитивният Човек всъщност. Само затвърждава радостните писъци на негавистите: "ето, ето, ето че било измама".
Позитивният тип ще преобърне света си за да го направи по-добър и ще поеме неимоверни рискове за тази си цел.
Негативният най-често се крие в дупката си и си ближе раните потънал в собствената си духовна трагедия.
/това в двете му крайности/

Не съм сигурна дали човек решава какъв може да бъде. Не съм сигурна възможно ли да се превъзпита поне малко. Да промени вродените си характеристики. Вече не смятам, че един песимист може да бъде преобърнат наопаки с хастара, което не е особено позитвина позиция, но всъщност е породена от незаинтересоваността ми. Не е моя работа да се занимавам с хорското "нежелание да вярваш". Единственото същество, което си струва полагането на усилия е голямото ми дете. За него съм твърдо решена да действам. Другите кучета ги яли - да ходят на психотерапия ако решат, че малко повече позитивност не им е излишна.

Естествено, че мога да споделям "тайните" на позитивизма си. Но това дали някой желае поне малко да се промени в тази градивна насока не е мой личен проблем.

Мога само да кажа следното - ако съпругът ми не беше такъв реалист, а повече позитивист, то щяхме да сме доста по-напред с материала. А големият ми син щеше да е много по-щастлив. Добрата новина е, че въпреки реализма си, не отричат ползата от моя позитивизъм и дори са склонни да го следват, или направо го следват, въпреки че понякога може да им изглежда безумно начинание. И най-важното реализацията на безумните начинания /да правиш от Клоаката, Дом/ все повече и повече ги убеждава, че това е по-добрият път напред. Позитивизмът в пряк контакт, редовен понякога е "заразен", както и негативизмът - така, че е много важно човек да си подбира хората, с които живее и общува. Стига да прояви поне малко разум поне в това отношение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите