да, разбрах какво казваш.
ти обикновено говориш разбираемо, обмислено и подредено :)
ми... може... не знам.
може, може би, в едни случаи, а в други не става.
например иди кажи на една малтретирана жена, от малка още малтретирана, омъжена за "баща си", да мисли позитивно.
ше мисли, ама друг път.
или на човек, за който ходенето на работа цял живот, ама цял живот, е било некфа мъка.
има такива хора... учил каквото са наредили родителите му, с триста зора и истинско усилие се наредил да работи нещо,което не му допада, ама и идея си няма, че не му допада, щот така си е свикнал цял живот - че животът е мъка някаква. и на свой ред си "прави" децата по този калъп... и иди му обясни, че е хубаво и добре за него и за околните му дори, той да мисли позитивно.
най-много да го отвратиш.
хората не обичат да им се напомня, че са прецакани.
даже в един момент едва ли не започват да изглеждат дори сами пред себе си, че харесват това, което са.
...абе същото, което ти казваш, само че точно от другата страна :)