|
Софче,
ако моето мнение за теб има някакво значение, аз да ти кажа, че нито си тъпа, нито си проста! Нещо друго си и то си нещо твое си и толкоз! Не вярвам на тази възраст вече да ти е толкова важно, какво си мислят разни остаряващи предвзети префърцунености, дето са толкова грозни, че им остава да се утешават с тва, че били умни
Ума, както и простотата са относителни, а както е казал и Н. Островски (мен все ми се струва, че го е казал Шекспир, ама не бил той) "И най-мъдрият си е малко прост", пък и като си помислиш, кое е по-важно, да си умен или да си щастлив, одма си избирам да съм щастлива, стига да мога
На въпросите:
Често не знам, как, кога и защо съм написала някое мнение - просто като погледна и гледам, че съм написала мнение - демек често ми се губи "механизма на написването"... напоследък гледам да се възпирам, когато усетя "сърбежа за писане на мнение":-)) Обаче, ако по една и съща тема спонтанно ми се появяват повече от 2 пъти асоциация и ищах да драсна, разбирам, че трябва да си "пусна" мнението...
Естествено, нямам винаги ищах за писане... има дълги периоди, в които нито имам ищах за писане, нито за четене по клубовете... други периоди има, в които чета, но не мога да пиша, не ми се пише, не ми идва отвътре...
И се ядосвам, и се гневя, и се разплаквам, и се вълнувам, и се хиля до припадък... а понякога ми е безразлично или по-скоро някак дистанцирано, отстранено... въобще цялата гама... е, не е така като преди мнооого време, както е било в началото... давам си сметка и за яда, и за гнева, и за вълнението, сякаш се наблюдавам отстрани понякога, но сигурно това е да си все още жив, да имаш емоционален рефлекс...
Дали се взимам насериозно!? Е, как не... без да се усетя, гледам съм се взела насериозно, въпреки че съм се зарекла да не го правя... ама и в тази "насериозност" има един вид игра, един вид вживяване, в което знаеш, че хем си ти истинския, хем с някакво непознато все още любопитство гледаш на себе си"насериознения" отстрани...
Явно не съм се изчерпала... но понякога имам периоди на изчерпване... и тъкмо си мисля, че всичко вече най-после свърши и угасна и най-после ще се успокоя и кротна и току гледам, пак съм подпалила моторетката
За последните 2 въпроса не се замислям... нямам нужда да знам отговорите... щом съм тук, значи съм тук и толкоз... по едно време ме нямаше 3-4-5 години и сигурно пак ще дойде подобно време... А клубът не е и никога не е бил такъв, какъвто ми се е искало, но това е виртуалната реалност такава, каквато е... а не, каквато ни се иска да бъде...
Редактирано от MilaO6 на 29.11.14 00:18.
|
Re: Честити ми 10000 мнения! [re: sofka]
