помисли защо им се връзваш тогава.

на мен примерно никога не ми се вика. самообладанието ми е такова,
че хората рано или късно разбират,
че нямат никаква полза да си изпускат нервите пред мен.

няма нито да се трогна, нито да се впечатля, нито да променя позицията или поведението си.

те самите пък няма да получат нищо повече от леко насмешлива, хладна сннизходителност за това, че са си позволили да се държат така. напоследък гледам да махна насмешката, че тогава се вбесяват дори повече, а няма смисъл.

имам своеобразен имунитет към агресията. колкото по-агресивна е другата страна, толкова по-непоклатима ставам. докато стане безпределно ясно, че няма да стане тяхната.

никога не се е викало и вкъщи, примерно. родителите ми никога не са ми повишавали тон.

не го повишавам и аз.

не се и ядосвам, между другото. преди време един познат беше споделил с друг, че никога не ме е виждал ядосана. другият казал "верно бе", и понеже се беше впечатлил, че и той не ме е виждал такваз, ми разказа за разговора им.

покрай това се поогледах и забелязах, че наистина не се ядосвам. досадявам се е по-точната дума.
а досадя ли се, преставам да се занимавам с източника на досадата изобщо.

Редактирано от whatever-48059 на 13.11.14 20:50.