Вече съм ви разправял тук за мой приятел, легендарен столичен хайфист. Запознах се с него покрай бриджа, в сладките ергенски петилетки след завършването на висшето. Ще ви опиша какво значи Истински Хай-Фай и истински Хай-Фай с главни букви.

Хайфистът е волна птица, на свободна професия и страстна любов към хипер-перфектния звук. Той има задълбочени познания по радиотехника, електротехника, електроника и акустика. Множество приятели работещи на характерни места: завод Електроника, ЗЕПЕ (Завод за Електро-преобразувателни елементи, в Горубляне), ВМЕИ (сега ТУ), ЦИИТ, ИСП (Институт по Съобщителна Промишленост) и др. В тях се намираха и лесно се изнасяха електронни компоненти, много от тях закупувани по т.нар. "второ направление", а други откровено ембаргови. Да не си мислите, че имаше само совецки и български части по тия места. Това понеже в съществуващите специализирани магазини нямаше богат избор, в най-добрия случай си е намирал нещо полезно в "Млад техник". Имаше и приятели пътуващи в чужбина и понякога им поръчваше да му купят някой рядък чарк, но така или иначе това струваше доста пари и само в краен случай прилагаше този метод за захранване на страстта си. Мотото на Хайфистът беше "Нищо не се купува от магазин! Не е достатъчно добро. Всичко си правиш сам!". Да, имаше много класни Хай-фай джунжурии в Корекомите и той си е купувал от тях на доста солени цени във валута, разни Техникси, Маранци и пр. хай-фай гъзарии, но не да ги слуша, а да ги изкорми и да вземе най-ценното от тях, за да си прави неговите идеи.
Той си имаше собствено "ателие", голям сутерен разделен на 2 части: лаборатория и стая за слушане. В стаята за слушане имаше само един диван, освен джунджурията с колоните, която се тестваше в момента. А ъглите на стаята бяха облепени с картонени каси за яйца, които ги мокреше преди слушане (б.а. По-схватливите помислете защо.) Хайфистът дори си изработи сам т.нар. електростатични колони, ако си чувал. А източникът - два специално преработени грамофона и касетен дек, също "пипнат" от него.

Значи, прекарвал съм няколко нощи там в слушане, при случаите, когато бридж карето не се сформираше и нямаше подходящ турнир. Слушахме плочи и касети с метални ленти - от класика до поп и джаз. Между другото, той ценеше Флойд, ами тавите им бях едни от най-добре изработените от аудио гледна точка. Не мога да си кривя душата, много хубав звук докарваше, но чак пък толкоз. Ефектът е друг - разглезване. След това поне седмица всичко, дори и най-скъпите и качествени корекомски гъзарии ми звучаха кат' развален ВЕФ, в сравнение с неговите решения. Извод: купуването на скъпи хайфай играчки от магазин е недостойно и безсмислено.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите