Пристан

На приливи и отливи
животът пак пулсира
и там, на кея му суров
самотен гларус стене и умира.

Така Творецът трябва да е отредил,
замахнал с жезъла на свойта сила,
кой праведен е и кой по пътя е грешил
за нас невидимите тайни Той съзира.

Ний дребните сме жадни за разгул,
за власт и лъст продаваме душите
навред витае подлост, завист се е свила
и Златният телец сковал е умовете.

Но Той от нас на Пътя тайната е скрил,
на всекиго оставил кръста
и всеки сам да се разпъва отредил,
човек умира, но дали възкръсва?

Дали за всеки пристан се намира?

Това съм го писала като бях около 25-годишна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Lucky Eva на 12.11.14 19:10.