Мила, автора на това стихотворение е Митко Динев - написал съм го под заглавието, а асоциацията, наистина стана от прочетени теми в клуба.
Добре, ще пусна още няколко негови стихотворения

Жертва на прехода

Роден съм вкъщи, не в родилна зала,
на село няма акушерин и аптекър,
но когато мама ме видяла,
се наложило да викат спешно лекар.

Израснах тъй грозник с черти ръбати
и чух веднъж, лежейки скрит в тютюна
да обяснява даскала на тати,
че уж съм произлязъл от маймуна.

Маймуна, ама бях човек достоен.
Бачках си спокойно до десети.
Дет’ се вика, толкоз пях спокоен,
че гъза си бършех със конфети.

Пестих, строих, ожених се така,
завързах криво ляво ситуацията,
и пенсия вземах от ТПК…
И тука взе, че избухна демокрацията.

От как падна Берлинската стена
нещо стана с мен и оттогава
не съм докосвал даже с пръст жена
и забравих кой на кого дава.

Но мойта Ангелина не забрави…
Изяде ме, направо ме ликвидира…
По цял ден съска злобно: „Слави, Слави!
Много рано взе да даваш фира!

Божко! Що ми пращаш тез тегла!” -
Опява без окото и да мигне-
„Ти стана, вика, все едно мъгла…
Падна и не знаеш ‘га й се дигне!”

К’во искаш ма! Твар неблагодарна!-
отвръщам и спокойно за да вникне…
Да не искаш да съм кат пожарна?
Да чакам само някой да ме викне!”

„Стига вече! Стана за кудош!
(Тя да обижда, мойта е чевръста…)
То бива, бива полова немощ,
но на езика си помагаш вече с пръста!”

Звучи като абсурд, като гротеска,
но права е жената според мен.
То Перко трябва да се казваш днеска,
за да не изперкаш някой ден.

И викам: „ Славчо, Славчо, вече дърт си!
Хлопна, викам, твоето мандало!”
И чудя се какво ли още търси
Животът във дъртинското ми тяло.

Не, Господи! Недей въобще го праща!
Не ми излизай с този гаден ход!
Който иска, нега да го плаща!
Не съм поръчвал аз такъв живот!


<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от hixxtam на 12.11.14 17:34.</EM></FONT></P>

Редактирано от hixxtam на 12.11.14 17:35.