23-11-2008 не бързай, сашко!
та -
преминавам триарковия вход на централните гробища с четири хризантеми в ръка - отивам на погребението на мой колега и приятел - на когото осем години в тежкото време на прехода му бях заместник шеф - и като шеф беше много тактичен, демократичен, всички откачалки изслушваше и с всички се съобразяваше, преди да вземе решение - но щом се пенсионира - за няма една година умря - рак вероятно - не съм разпитвал...
та -
закъснял съм и преминавам входа, бързайки - виждам група бивши студенти - там, където са камерите за прощаване - надничам вътре - виждам зад стъклото изопнатото бледо лице на младо момиче - тяхна колежка и скорошно-бивша студентка се оказа - не е за моя приятел -
бързам към черквицата...
прекосявам една от алеите - и качвайки се на тротоара - се спъвам в една от лееко издадените плочки - и кракът ми, който трябваше да бъде напред - отчайващо остана назад, спънат от плочката... политнах - и се пльоснах по корем на два метра напред, хризантемите отхвърчаха - леле излагация! - ми мина през главата - и енергично се опитвам да стана...

чувам - седни, седни -
ми казва едно бабе, изникнало почти от нищото...
- ааа, няма нищо, няма проблем - викам и бодро ази - и усещам, че коляното ми е ожулено, мокри отдолу плата на панталона, рамото ме наболява - прах по мене...
гледам Бабето - ошмулено такова едно, в свееееетлосиньо шлиферче, едно от тези бабета, които даже и не забелязваме по градските улици...

- не бързай, ТАМ са се натрупали много хора на опашка - чакат да МИНАТ, не бързай - ми казва - ИМАШ ВРЕМЕ!

и по МАЙЧИНСКИ внимателно ме отупва по рамото и по гърба...
и на отиване - чувам зад гърба си -
- не бързай, сашко!
вдигам ръка за довиждане - и - вече при черквицата, при опашката - се присетих за това "сашко" - и се обърнах - нямаше и помен от бабето...

после - докато бях вътре - в мрачната и тягостна обстановка - бях странно спокоен, но ме стягаха гърдите, като дишах - и се оглеждах - ако тупна - къде да тупна, че ще бъде още по-голяма излагация...

и вечерта, вече на заспиване - пак се сетих -
не бързай сашко!
откъде ме познаваше тая жена?


пп - и друг път съм имал подобни случаи - абе всичко си е наред, всичко може да бъде рационално обяснено - но - има някакво леееко изместване от реалността, едно парченце се е изместило от пъзъла и виждаш стъклото отдолу - което те кара да се чудиш ли, чудиш...
да не би това бабе с белезникаво-синия шлифер да е пак тая жена в бяло?...
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=forty&Number=1945225755
мнооого е остаряла!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите