Проявление първо.

Седял си първобитника в пещерата и си мислил с първобитния си мозък:
- Дали да изрисувам сега един мамут на стената, че да му се порадвам или да изляза да го утрепя и да нахраня племето?

Вслушал се в къркоренето на стомаха и сумтенето на булката, че децата гладни стоят, па хванал тоягата, събрал племето и тръгнали по следите на мамута. Намерили го, загащили го и го утрепали. Разфасовали го, закарали го в пещерата и три луни плюскали, повръщали и срали и пак плюскали докато не го изплюскали целия. Излегнал се първобитника с издут корем пред пещерата и като го напекло слънцето, унесъл се в дрямка и засънувал как мамутските стада дефилират пред пещерата на една тояга разстояние. Някъде дълбоко в първобитния му мозък се прокраднала една първобитна мисълчица, че май преди три луни имал творчески напън да нарисува на стената на пещерата едно… един… една… абе, едно нещо, ама какво беше… Махнал с косматата си ръка, оригнал се на мамутско и захъркал.

Така духовното отстъпило място на материалното.



Проявление второ.

Седял си първобитника в пещерата и си мислил с първобитния си мозък:
- Дали да изрисувам сега един мамут на стената, че да му се порадвам или да изляза да го утрепя и да нахраня племето?

Вслушал се в къркоренето на стомаха и сумтенето на булката, че децата гладни стоят, па хванал тоягата, събрал племето и тръгнали по следите на мамута. Тук мамут, там мамут, нъцки мамут. Ни мамут, ни мамутката му, ни дребни мамутчета. Изровили няколко сладки коренчета колкото да не са без хич и се прибрали обратно в пещерата при мърморещите им първобитнички и ревящите първобитничета.

Седнал първобитника гладен, загледал се в стената на пещерата, а мислите му все в мамута. По едно време усетил, че първобитното му сърчице трепва отвътре, трепва, трепери, разтреперва се и аха да изскочи. Грабнал въглен от огнището и нарисувал какво? Мамут разбира се. Голям, рошав, с хобот и бивни, заобиколен от ловци с тояги.

Насядало племето наоколо, втренчило гладни погледи в нарисувания мамут и колкото повече го гледали, толкова повече на първобитните им душици им ставало едно топло-топло, макар огнището отдавна било угаснало.

Така се появило изкуството.