... да спра, ама как... като те прочета и все едно изказваш мойте мисли, дето аз се мъча да ги потисна... то нали все това правя, потискам... потискам... трябва да спра да влизам тук за известно време... Селянинът всичко си казваше, къде по деликатно, къде директно... и добра дума все намираше... в онази тема аз точно си помислих, че се прощава с нас... но никой не реагира и аз си казах, че щом хората дето го познават не реагират, явно не трябва... и си замълчах...

Такава е на любовта мощта,
че възвишава низките неща.