е ми уърлд пийс, хората да имат тихо и приятно индивидуално средство за летене и всеки който иска да може да лети, човечеството да престане да унищожава планетата и да започне да се държи с нея като добър стопанин-наемател, никой да не мрази никого: колко изгубена енергия досега в това, която, впрегната другаде... е-е-ехее..., всички да сме здрави и добре и когато остареем да пукваме леко и изведнъж, на никого да не му е скучно; веднага щом усети първи пипалца на скука да се сеща за нещо, което може да измисли, да направи така, че да му е интересно и добре за другите хора, да има всякакви плодове непрекъснато, да няма болести, да срещнем други хора, от други светове, мислите на всички хора, от всички свегове, които вече са се срещнали, да се прояснят и да не тежат с тъга, безсилие, страх, омраза никому, никога да не се задуша, или изгоря, или удавя, или строша и тялото ми да не ме боли непоправимо също, да има всякаква храна за всички, да разбирам какво казват животните, да не ми умира фантазията. дори когато умра тя да продължи да лети, да виждам добре, да не пуша, да бъда енергична с радост, да няма наистина глупави хора.
да няма грозни и неудобни обувки. и уърлд пийс, разбира се