Всъщност всеки отделен човек, а и група от хора, постоянно тестват границите на демократичността.
А демокрацията в крайна сметка има силно ограничение - това са правилата, които мнозинството е определило и променя, когато си поиска. Малцинството си тества, пробва, но накрая винаги идва моментът, в който мнозинството удря по масата. Колкото и да отлага този момент и колкото и компромиси да прави и колкото и да не е така шумно като малцинството. Удрянето по масата на практика изглежда много зле. Току ще забранят някоя партия, току ще изтрепят физически някоя секта, току ще включат всички мюсюлмани или с различни имена в някой списък (обикновено в списък на силите за сигурност - напр. в Канада, но и в Англия и навсякъде), току ще прокарат някое особено законче или друго изискване.

Като децата.
Като са малки, тестват те не ежедневно, а ежечасно и ежеминутно - къде е границата на позволеното.

Значи, то бива малцинства, то бива забрадки, то бива обособени квартали, то бива какво ли не - но когато се посегне и на самата фасада, на лицето, на катедралата, става страшно. Мнозинството ще удари по масата, няма как.
Този удар по масата в конкретния случай може да означава оставка и загуба на следващите избори за този, който е разрешил такава щуротия и е палнал фитила.

Има и друг поглед към проблемите на толерантността - това е погледът на сигурността (на контраразузнаването). Знаем, че се правят фалшиви заплахи за бомби - целта е да се проследи начинът на реагиране, да се изчисли време и всичко. Не знаем обаче, че в едно помашко село не е имало никакъв проблем, свързан със забрадки, поне за времето от 1953 до 2011 г., което са си близо 60 години. И изведнъж, ей така невинно, се тества реакцията чрез уж невинна провокация.
Фалшивите бомби и забрадките са абсолютно едно и също: в две различни области, но и още десетки области, има Denkfabriken, тестват и изграждат стратегии.

Пред нас, обикновените хора, нещата пропагандно се представят като "бъдете толерантни", "ние сме мултикултурни", "правата на малцинствата са важни и за нас" - но истината е, че и немските служби, и френските, и английските бият здраво и не се шегуват. Важното е да няма паника, т.е. реалната защита на демокрацията да се прави по-евтино и с минимални щети.

А колкото до нацитата - те са си част от пейзажа, никой не ги взима насериозно. Допускат ги дотолкова, колкото нали и те имат права, пък и добре намекват на противника какво може да се случи, за да си наляга парцалите (което и прави).

(извинявай, че ти използвах постинга, за да си развия щуротиите, но ми се видя удачно да се тествам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Crrafterr на 27.10.14 23:04.