Готови сме на убийство в два случая в тоя живот. Единия е ако ни кажат че сме нищо особено, че се сливаме с тълпата, просто някакъв типаж, че в нас няма нищо уникално. Другия случай е ако самоубиеца ни заяви, че сме маргинали, отцепници някакви неспособни да усетят корените си, че ние, за разлика от всички останали нямаме правилната нагласа към чест, род и отечество. Ако имаме пистолети стреляме на месо, ако нямаме удряме, хапем и драскаме, пък ако ни вържат, врътваме очите до бялото и започваме да се пеним.
Кой? Аз ли съм типаж?
И.
Аз ли нямам място сред вас?
Как, се пита в задачата, такива уникални единици като нас да чувстват обич към Родината по един и същи начин?
Единство и борба на противоречията беше някаква комунистическа философска теза, която така и не разбрах. Заедно с проверката, че е висша форма на доверие.
Според мен национализма е форма на родолюбие, която върши работа само по време на война. Хубаво е да го има, но да е на специално отглеждане в казармите. Войската трябва да има такива места, където дълбоко скрито и в обезопасени помещения да се подхранва, отглежда и държи на кишка някакъв национализъм.
Иначе не върши работа. Само наранява безсмислено и безполезно.
Аз самия, се чудя дали мога да бъда наречен родолюбец. Ти какво ще кажеш:
Смятам, че българите заслужават богат живот.
Не мисля, че Македония трябва да бъде българска.
Ердоган е голяма заплаха за нашия бизнес и суверенитет.
Исторически наша приятелска държава е Турция.
Задача номер едно е собствена промишленост, в страни от интересите на ЕС.
ЕС е най- важната постигната национална цел. И идеал.
Трябва да сложим бариера пред чуждия внос.
Най- много можем да постигнем в съдружие с гърците и арабите.
Българския да стане фетиш. Обществото жестоко да дискриминира неграмотните.
Да бъде разрешено агитирането на турски.
Българските обичаи да получат популярност за сметка на чуждите.
Широко да отворим вратата към заселване на пустеещи райони със сирийци.
Какъв съм?
Редактирано от Green Light на 27.10.14 10:52.
|