аз съм писал много пъти, не систематизирано, но в общи линии почти всичко съм го казвал вече:
- трябва да се даде пълна автономия на училищата (финансова и образователна);
- трябва да се промени оценителната система;
- трябва да бъдат изработени държавни стандарти - за съдържание и за оценяване (до този момент нито едно правителство не е подхванало изработването им, има само т.нр. държавни образователни изисквания, но те не са стандарт в смисъла на бдс)
това са трите основни неща, по-нататък:
- да се минимизира намесата на държавата. тя трябва да изпълнява основните си функции - да гарантира конституционното право на образование според чл. 53 от Конституцията на Република България; да създава и реализира образователни политики; да задава рамките на провеждане на учебния процес в държавните учебни заведения. оценяването/атестирането също трябва да се изведе извън министерството;
- не е зле също науката да се извади в отделна сктруктура (агенция?) и да си остане само министерство на образованието, а бюджета за него да се качи и да не пада под 4,5 % от бвп;
- трябва да се въведат електронни и дистанционни форми на обучение - т.нар. онлайн образователни платформи за управление на учебен процес (което налага и промяна в закона)
- и т.н.
вместо обаче да се върви в тази посока, държавата в лицето на мон прави друго - хвърля на гражданството разни дъвки и то си ги дъвче. е, и тук по колко дъвкателни теми около образованието движихме усилено ченета.
на другия ти въпрос съм отговарял също нееднократно - да, държавата трябва да спази закона. това, че не плаща издръжката на учениците в в началната и основна степен, е нарушение на закона.
ето и накрая едно експертно мнение защо е необходимо да се върви към училищна автономия:
В момента само МОН, МФ и НСРОБ могат като обединят информацията си и забравят да си прилагат политически и административни извивания на ръце един към друг, да ни отговорят на въпроса на какви стъпки и за колко време ще можем да въведем реална училищна автономия, без да пострада сериозно образованието на децата в определени видове училища или определени видове населени места? Централизираното управление на училищното образование от вече почти десетилетие създава повече проблеми отколкото решава. Централната образователна администрация расте, а отговорностите й намаляват. В началото на 90-те в МОН работеха 180 държавни служители, а училищното образование броеше 5000 училища и 1 400 000 ученици. Днес в МОН има 480 държавни служители, а училищното образование брои около 2700 училища и 755 000 ученици и цялата отговорност за средствата от бюджета за образователен процес се носи вече от училищния директор, независимо, че какво съдържа и как е организиран учебния процес, решава МОН.
Автономията на училищата в България е неизбежна. Можем да я въведем умно и организирано, а можем и само да наблюдаваме как ще се случи стихийно след 4-5 години, когато най-опитните и търпеливи 1/3 от учителите напуснат системата и най-добрите директори-майстори се откажат от титаничната борба за нормалност и пълноценен учебен процес при хроничен хаос с ресурсите - и човешки, и финансови, и правни. Разликата между двата подхода е цената, която ще платят първо децата, а след това и всички ние, когато децата станат функционално неграмотни и трайно безработни възрастни.
това е в общи линии. ако има още нещо, което искаш да се изясни, питай и ще ти отговоря.
п.п.
само да вметна, че, ако още веднъж си позволиш да ми даваш оценки и да ме вкарваш в разговор ad hominem, ще ти тегля една путка майна (не съм толкоз спокоен и възпитан като Бозата) и ще влезеш в моя "онзи" списък, където са всички клубни макаци.
|