Re: Изоставените майки / Контакти / Поколения / 40-50

от началото на темата си задавах въпрос, възпитаните и мили дечица с какво ли страшно наказание са се сблъскали, та, след това никакъв бунт по време на детството няма от тяхна страна срещу родителите

Моите деца са лудетини като всички деца, но същевременно са мили и възпитани. Бунтуват се, но дори самото бунтуване е контролирано, защото и в бунта могат да се поставят граници, които детето знае, че не може да преминава. Например децата се приучават какъв речник да използват, какви са опасностите от не контролирания бунт, как да се владеят пред обществото и най-вече - да говорим за проблемите, да ги обсъждаме и решаваме, колкото и страшни и трудни да са те. Освен това да си казваме истината, защото е единствения верен път към намирането на правилния изход.

Така съм била възпитавана, така съм се бунтувала, бесняла съм против родителите си като всеки себеуважаващ се тийн, но никога не преминах границите на търпимостта, въпреки цялата свобода на бунтуването, която ми беше дадена. Съответно съм расла в приятелство с родителите ми, без да се притеснявам да изразя проблеми, чувства, страхове и надежди пред тях с цялата им подкрепа.

Така, че едно етикетирано общество може да си има всичките познати ни драми - и ги има, но общо взето на обществени места и по между си държи една позиция на респект, в противен случай изпада в нашата трагикомедия, където всеки си позволява да говори на всеки всичко, с повод и без повод, по най-груб начин, на публично място. До там, че дори общо взето ведри в отношенията си хора са принудени да повишат тон на някой дядка, защото пресирането от грубостта на обществото става толкова голяма, че сам ставаш грубиян.

Това е основната схизма между мен и България - мога да понасям много трудности, но на редовно демонстрираната простотия, на приетото вече демонстративно грубо поведение - честно казано не мога да нося и скоро просто ще натупам някого, защото все пак и аз тук съм расла, не у Парижа, познавам ги хватките и то много добре.