|
Абе, по мои наблюдения, по-скоро държанието на децата в определени страни е различно, но не изобщо и навсякъде, а по-скоро спрямо родители, в училище, на обществени места.
В Германия например, на децата им се играе, врещи и пищи, точно както и на нашите. Обаче тук започват разликите...
Първо, в свободното им време за игра и в многобройните паркове, детски площадки и изобщо места, уредени перфектно за детска игра, ги оставят напълно свободни. Да викат, пискат, крещят, падат, жулят, мърлят до ушите, да се мокрят, плискат, търкалят в пясъка... с една дума, докато не текат черва, няма намеса от родители.
Никой не вика през минута по тях "Слез оттам! Ще се удариш! Ще се изцапаш! Ще се намокриш! Ще повърнеш! Не, не, казах не! Ела тук! Спри! Не тичай, не мърдай, не дишай..."
За сметка на това, когато родител каже нещо, обикновено, повечето немски деца си знаят, че няма хъката-мъката.
Много голяма рядкост е да видиш деца да се държат лигаво и да мрънкат на родителите си.
Родителите обаче много ги водят нагоре-надолу. Стига да не падат камъни от небето, децата са на въздух.
В една Италия обаче, е точно като у нас. Колкото по-грижовна майката, толкова по-викаща! Джабалата е навсякъде. Големи лигльовци са, а ла мамма е супер щастлива, ако може да пере и готви на детето до 65-я му рожден ден. Понеже децата са също толкова хипер предпазвани от това да ги лъхне ветрец, да не се изпотят и сакън да не огладнеят, дивотията им избива къде ли не и как ли не.
Понеже моите деца съм ги наблюдавала как се развиват у нас и навън, сигурно ще бъда разчекната за следните ми думи, но децата ми тук наистина са по-щастливи, по-спокойни и по-организирани. Но пък като играят, играят като за последно. А най-важното е, че има къде, нещо което не мога да кажа за у нас.
|
Re: Изоставените майки [re: 2biri]
