|
няма значение, просто само ако си го : )
едно от най-смешните неща, които съм гледала. на места плачех от смях, макар че ако тръгне да се замисля човек... и си представи, че от екрана изведнъж го погледне миранда и му рече "а то па щото ти па си много убав..."
явно на хората им се насъбира, насъбира... пък току вземат и запишат сатирични, саркастични разкази с главни злодеи гувернантките, възпитателите, всякаквите съблюдаващи куртоазния ред и "учещи" децата на възпитание и дисциплина, или пък се появи миранда и направи на пух и прах цялото тесногръдство и лицемерие от екрана.
или пък ... и ред още белетристика, кино, театър... посветени на тъпоглавото лицемерие.
и как и защо хората си патят от това после през целия си живот...
написаното от теб е доста обясняващо въпроса, който ми се въртеше в главата докато четях и се смеех на разказите на саки - "абе как са му хрумнали?" :)
та погледни само:
"Допълвам за ЮК.
Още бебетата им приличат на смалени възрастни и всичко разбиращи човеци!
...прави много лошо впечатление, ако на някое бебе започне да му се чува гласа на обществено място и майката отнася цялото неодобрение.
Деца в ресторант пък... Трябва да се държат по-възпитано от възрастни, иначе пак правят лошо впечатление. Най-малкото шукване или обръщане на стола, води до неодобрителни коментари как родителите не контролират децата си. Някои възрастни са по-шумни, но това би направило по-малко впечатление. Щом са деца, винаги са на прицел и някак си от малки ги дебнат дали са възпитани, дали повишават тон и т.н."
нечовешко е!
цяло чудо е, че горките деца не се самоубиват веднага щом започнат да са в състояние физически да вдигнат кило и нещо пистолет до главичките си
не, смея се, но направо звучи ужасяващо написаното от теб.
а в локви джапат ли?
катерят ли се по дървета?
ловят ли гущери, жаби, бубулечки и щурци?
късат ли си гащите на коленете от търчане?
ритат ли топка и дали си губят гласчетата от кряскане и кискане след цял ден игра навън, с други като тях деца?
днес, като се връщах от магазина, минах за по-пряко през кварталната градинка, където се събират деца, от малки с майки и баби, до по-големи, които играят сами.
едно момиченце огласяше алеите, целите в кривоначертани дами: "идвайте, идвайте да играем! идвайте, че есента дойде, няма време!"
...и на мен направо ми идеше да пусна торбите на земята и да поскачам и аз
оня ден пък вървях след 5-6годишна и към 12 годишен, съседчета, от нашата кооперация.
той носеше на рамо велосипеда й, изглежда беше повреден, а тя го държеше за ръка и вървяха така по алеята. слушах края на разговора: "а не може ли да ми станеш брат на мен?" - попита тя. "ами май не - каза той. - след 2 месеца ще ми се роди братче". тя помълча и каза - "ех, сигурно ще си най-добрият голям брат!"
и така стигнахме до сладкарницата, където отпред седеше майка й и пиеше кафе.
той остави колелото и си тръгна по момчешките си работи, а аз седнах с комшийката да пия кафе и аз. разказвам го, защото точно това си помислих - "какви добри и щастливи деца : )"
въпреки, или може би точно защото ситната въодушевено тръсна дупе на стола и, прекъсвайки ни, заразказва на майка си - пък как баткото й взел колелото да го носи като спряло "да се върти" и да се допита все пак още веднъж за идеята си - не може ли да го вземат у тях да й е батко на нея, а пък като се роди неговият брат - да ходи ту при него, ту пак у тях? в края на краищата братчето ще е още съвсем малко бебе и надали ще му трябва по-голям брат целодневно :))
...а освен това, наистина.
откъде тогава се вземат тези вулгарни прасета, които виждаме в линковете от дуотрио, пък и къде ли не...
...искам да кажа - аз също доста чета, гледам и пътувам насам-натам по света и у нас, и не е като да не мога да видя :)
|
Re: отдавна не бях чела [re: JenniferLove]
