защото зависи от това как го гледаш от първата минута.

тук между другото има нещо много полезно, kraamzorg се нарича.
в първата седмица след раждането на жената се полага нещо между педиатрична сестра, акушерка и помощница.
тя се грижи да зарастваш добре, като междувременно те учи как точно да кърмиш, как точно да повиваш, как точно да държиш и защо, какво точно да правиш с новороденото от самото начало. как да се държиш с него, така че да не го фрустрираш. как да разпознаваш различните видове плач, за да не се налага да плаче дълго. как да му дадеш увереност, как да му създадеш чувство за сигурност, как да го накараш да усети, че светът около него е добър. как да го научиш да спи в леглото си, как да се чувства защитено. напр. понеже се плаши, когато нищо не се допира до крачетата и ръчичките му, затова да спи повито. какво да правиш когато това или онова. напр. когато има колики. какво да правиш в деня, в който иска да яде непрекъснато. как да разчиташ знаците, които ти дава, за да не го невротизираш. колко да спи, кога да спи, как да променяш постепенно това или онова. учи те на всяко едно най-дребно, но изключително важно нещо, което новият родител няма никакъв начин да знае. учи те на спокойствие - и собственото ти, но най-вече това на хлапето. не когато е на шест месеца, когато си му свикнал и започваш да го разбираш донякъде и самият ти. а ти още от новородено. от първата му среща с теб изобщо.

това в добавка на училището за родители, на които отиваш още като бременна.
възпитанието на едно бебе започва от утробата. от това как се държи бъдещата майка със себе си. как реагира на ежедневния стрес, как се храни, какво прави през деня, колко спи, дали пуши или не. ей такива разни неща.

всичко от това се изплаща под формата на щастливи, спокойни деца.

от които по естествен път с времето става спокойни, балансирани и ведри дорители.

Редактирано от whatever-48059 на 24.10.14 19:23.