Да, майки има всякакви, родители и семейства, семейни отношения - също. Някои са направо безобразни. Някои нямат никакъв шанс да се променят, кой знае, колко.

Въпреки всичко това, винаги един зрял индивид, който е здрав и нормален, има шанс да промени нещата, които зависят от него и то драстично, стига веднъж да поеме отговорност, че от един момент нататък, животът си е негов и лично от него зависи, какъв да бъде той и кой, какво място има в него, кой докъде да бъде допуснат.

Зрелият възрастен здрав индивид винаги има възможност да намери правилния подход към собствените си родители и да контролира връзката си тях така, че да намали до минимум отрицателното им въздействие, без да накърнява отношението и уважението си към тях.

Ако не може да се справи сам, винаги има възможност за терапии - семейни, брачни, индувидуални и пр... Понякога дори скъсването на връзките напълно за определено или неопределено време има отрезвяващо въздействие и върху двете страни - родители и деца. Понякога подобно скъсване е завинаги и никога после връзките не могат да бъдат възстановени. Тогава това е един вид кастрационна рана, която никога не зараства. Може да бъде набутана някъде, потисната, неглижирана, но тя винаги е там и работи подмолно.

Всеки човек, който се интересува от вътрешната си, емоционална хигиена, рано или късно трябва да седне и да разчисти тази част от вътрешният си свят, която касае родителите му и взаимоотношенията с тях. И винаги подобно "слагане на нещата на мястото им" дава резултат. Може да отнеме време, понякога дори повече от очакваното, но винаги има резултат. Малко са случаите, в които човек положил подобни усилия за оздравяване на отношенията с родителите си и на собственото отношение към тях, не носят резултат. В повечето случаи, хората оставят нещата такива, каквито са. Не поемат никаква отговорност, защото им е много по-лесно да винят цял живот родителите си, които са "длъжни" да направят всичко, каквото могат за децата си, но не и обратно.

...ли се говори, но все от морализаторската страна: родителят е прав, детето е криво.

много по-често е обратното... винаги се говори, колко е виновен родителят, какво той не бил направил или какво направил, не както трябва, отколкото детето. Но в случая не говорим за детето, като такова, а говорим за детето, като пораснал зрял, възрастен, нормален индивид. Даже не говорим за никаква безусловна любов. Даже и за любов не говорим.

Говорим за това, зрелият индивид, който има претенция за зрялост и интелигентност, сам да въведе порядък във взаимоотношенията си с родителите си, да не се държи инфантилно или с потискана омраза, да не търси реванш, а да направи за себе си и за взаимоотношенията си с родителите си това, което те по различни причини не са успели да направят.

Дори и да не може да се направи реално, кой знае, какво, човек винаги има начин вътрешно да прости, да приеме нещата такива, каквито са, да не иска невъзможното от родители, които не са способни да му го дадат и да са такива, каквито искаме. Има си перфектни начини и методи, по които човек може да постигне вътрешен мир и хармония и да въздейства на родителите си подсъзнателно със своето поведение и отношение към тях така, че те безболезнено да приемат новото положение.

Който не успява да го стори, има сериозни проблеми с егото си и трябва да работи със себе си и върху себе си.

Редактирано от MilaO6 на 24.10.14 13:27.