съвсем точно казано.

само малко допълнение, това не са притеснения точно, това е панически ход. паническо търсене на внимание. на майката излетялото птиче вече се интересува от други неща, не от нея. своеобразна ревност.

затова точно както ревнивата съпруга звъни по пет пъти дневно на мъжа си да не би той да се е отплеснал с някоя друга, така майката се чуди как да напомни за себе си, за това колко е грижовна, загрижена, отдадена и обичаща и как птичето изобщо не може без нея.

при условие, че по-скоро е обратното: тя не може без птичето.

тази драма се наблюдава особено често, ако птичето е в чужбина.

да помислим нормално, ако човек живее на две пресечки от майка си, обажда ли й се всеки ден? не.
ако живее в същия град?
в съседен град?
пак не.

обажда се в събота или неделя, веднъж седмично, веднъж на две седмици. изобщо кой нормален възрастен мъж или жена общува с майка си всеки божи ден, вместо да си гледа работата и семейството? вместо да отдели малкото си свободно време вечер на децата си? като цяло никой - животът е твърде забързан и сложен.

тогава какъв е зорът от ежедневния контакт при по-голямо разстояние? зорът е в излетялото безвъзвратно птиче.

и майката вампирясва, ей богу. не всяка, разбира се - моята е човек фин, тактичен, уравновесен, ненатрапващ се - но много oт тях, като гледам се вкопчват напълно. ежедневни обаждания, а ако случайно се пропусне такова - я по работа, я по някакви други причини - паническо звънене по хиляда пъти. без значение къде. ама че синът работи, е на важна среща с клиенти, говори с шефа си - кво значение има. мама на телефона. свършил се е светът сигурно. кво ще му се е случило на петдесетгодишното дете? паднала му летяща чиния на главата изневиделица? разбира се, че не. щото притеснението е само повод. повод да напомниш за себе си хиляда пъти. все едно някой някога е забравял...

с напредването на възрастта пък се добавят и разни други фактори: страх от смъртта, страх от самотата, известна ревлива сенилност, които правят от майката още по-"притесняваща се".

а всъщност чудеща се как да се върне в живота на детето си като най-важна.
което пък няма как да стане.

да са дълго живи и здрави на всеки, който си ги има. но понякога някои от тях наистина се превръщат в някаква обсебваща напаст. и имам чувството, че мъжките майки дори повече от женските.

да не дава господ да се превърнем в някакви вампирясали майчища.

за баланс, мъжете пък с възрастта имат тенденцията да стават нравоучители, борсуци (което всъщност е много сладко животинче, при все излязлото му име) и егоисти.

Редактирано от whatever-48059 на 24.10.14 01:53.