и издирих предизвикалият я сълзлив:
Изоставените майки
зловещо направо!!!

Не разбирам кое е зловещото тук:

Зловеща е тая самота на нашите майки и бащи, баби и дядовци. Оставяме ги да си гледат работата, ние се правим, че си гледаме нашата. Ама всъщност я гледаме само с едно око. При това едвам отворено.

И все сме много заети. И се скъсваме да работим. И да градим някакви кариери. И ги градим тия кариери като вавилонски кули. И нищо не получаваме накрая. Но пак упорстваме да сме най-добрите. И в това няма нищо лошо.

Защо така забравихме за нашите семейства?

Не казвам, че не бива да отлитате от домашното гнездо и да бъдете самостоятелни. Напротив! Бъдете заети, искайте да сте най-добрите, но не забравяйте ония хора, които са ви дарили с живот. Те винаги ви мислят. Не забравяйте и ония хора, които са дарили с живот вашите родители. Те пък само за вас мислят.

Защото наистина е зловещо как бързо и лекомислено изоставихме нашето си българско семейство. То си седи под сянката на крушата, гледа в нищото и му е страшно самотно. Хубав е чистият въздух на село, хубава е и домашната продукция там, където я има. Но самотата никога не е хубава. И страшно трудно се бори човек с нея. Често пада в нейния капан и му е много трудно да се върне в света на живите. За нуждата от млади в страната няма защо даже да говорим. Нуждата е огромна! Всичко го знаем това. И сме готови да простим всичко, само пак да им видим очите.

Образовайте се, бъдете в най-добрите университети. Но не забравяйте откъде сте тръгнали. Пишете на мама. Тя ще се зарадва. Винаги. Звънни утре един телефон, приятел! Много ще зарадваш някого от твоите хора. Те седят и те мислят. Не ги изоставяй на бърза ръка!

Като ви чета сега в тая тема, оставям с впечатлението, че всички почти сте имали отвратителни майки, които са ви били като воденичен камък на шията, които са ви вкарали чувство за вина, направили са ви несамостоятелни... Бъркат ви се в живота...

Абе, уважаеми, никой от вас ли не е майка? А баща?
На никого ли не му става криво, като му кажат: Не ми се бъркай в работата, гледай си твоя живот, остави ме на мира? Никой ли от вас не е чакал да звънне телефона? Никой ли от вас не е набирал номера на детето си до припадък и не му са треперели краката, ако не вдига дълго време?
Никой ли не си ляга вечер сам със самотата си и без да очаква нищо ново от утрешния ден?
Какви хора сте? Трябва ли да се гръмна, че не съм като вас, че съм стара, неестетична, мрънкаща, черногледа, уплашена, досадна бабиера? Ми, нямам пистолет... какво да направя?
А и как си представяте свят без възрастни хора? Неизбежно зло сме. Свиквайте.