Още по-смешни са такива дърдорения като помислиш, че ние формално се числим към "изоставените майки". През ум не би ми минало да се сетя, че синът ми, търсейки пътя си и реализация в живота, ме "изоставя". Не знам какъв мухлясъл ум трябва да имаш, за да въдиш подобни мисли.

Иначе аз имах дилема с моята възрастна майка (скоро на 90), но я реших така - плащам й всичко, включително социален патронаж, откъдето й носят храна всеки ден, чистят и пазаруват, плюс плащам за "компаньонка", която идва да си говорят и да я придружава на разхожда всеки ден. Плащам й телефон, от който тя ми се обажда всеки ден или когато пожелае, и по който си говори неограничено с приятелки (доколкото има живи). Майка ми има пари да си купува нови дрехи и обувки, да седне на сладкарница или друго заведение (с компаньонка) и не излиза от къщи без червило. Чувства се много добре и е твърдо решила да доживее поне до 100 така.

Убедена съм, че ако аз имах финансови или други проблеми, това би се отразило на възможността ми да се погрижа за нея. Въпросът не е къде сме, въпросът е да се чувстваме добре, за да могат и близките ни да са добре.