|
Това ми прозвуча като призив да не се ползва видеото на скайпа. Въобще, статията ми звучи като написана от стар ерген или развел се заради мама шейсетина годишен "мъж", който не се е отделял от полата на майка си през последните 40 години. Също ме напуши смях като прочетох за завитите топли чорапи в пликче. Всъщност, това с чорапите го правят бабите. А моичкият завиваше бутилки от бабината ракийка, за да може порядъчно да се освинят в Германия с чиста българска ракия, вместо да им ползват гадните синтетични дроги.
Вчера щерката идва и ми обяснява що е почнала работа (за пояснение, тя учи счетоводство в УНСС и започна работа в магазините на Добрев, нещо като момиче за всичко). Искала да си събере пари, за да отиде през лятото да работи като сервитьорка в Щатите. На моето учудване каква е логиката да събира пари като сервитьорка, за да отиде да работи като сервитьорка, ми отговори, че иска да види свят, да си подобри английския и да изкара повече пари. Ми, има логика. Аз, казва, първоначално исках да работя, за да можем с гаджето да излезем на квартира, но прецених, че няма да се справя и затова. Ако някой не разбира какво искам да кажа с този пример, после ще пояснявам.
Синът ми пък се върна от Швейцария и почна работа тук. Не защото е голям родолюбец, а защото просто за момента не успява да започне другаде, пък тук работата му я предложиха на тепсия. Докато беше тук и там, се чувахме по скайп два пъти в месеца, ама не защото е имал скайп или интернет два пъти в месеца, а защото сме си такива. Той зает, аз вечно си търча по моите си работи и не остава време. Сега го виждам всяка сутрин, докато си глади ризата, но пак не сме си разменили повече приказки. Не мисля, че трябва ежедневно да си обсъждаме животите. По-скоро трябва да ги живеем. И каква е разликата като е тук, а не там?
Сега, понеже веднага някой ще каже, че ето на, върнал се е, защото там не им дават работа. Ми, да, не им дават, трябва да си я вземат. Племенникът ми със същото образование и по-ниски оценки, сега работи в голяма фармацевтична компания в Германия. Има качества момчето, успява. Моят засега не успява. Ми, други неуспели може би мият чинии, той пък се връща временно или не. Животът си тече.
А защо заминават? Че само докато учеше в Германия и Швейцария моят човек, ходейки на гости на съучениците си по разните чужбински университети, видя повече страни и градове, отколкото съм видяла аз за 30 години. Повече възможности, транспорт на прилични цени... Сега да съм на 20 години, няма да се спра.
Най обичам да чета, ама не мога.
|
"Пишете на мама!" [re: Lilla My]
