|
Вдигам темата напълно преднамерено.
Акад. Г. Марков:
Акад. Георги Марков: Западът плаща да няма герои
Учебникът за трети клас по роден край, в който за Левски има буквално две изречения - че бил арестуван от полицията, осъден справедливо и обесен, а за цар Симеон Велики е написано съвсем в духа на марксизма ленинизма, че водил кръвопролитни и изтощителни завоевателни войни, е част от отдавна налагащата се тенденция за неолиберален подход към историята. Тя се прокарва от редица западноевропейски и американски фондации под благовидната идея да се дегероизира историята - в името на помирението между нациите и създаването на модерното глобално общество. В учебниците - далеч не само у нас - се подменя "класическата" история с някаква микроистория. Нещо като етнология - акцентира се върху битовата култура и развитието на технологиите - какви сгради са строени, какви занаяти са се развивали, как е изглеждало домашното огнище и какво са готви на него. Никакви войни, революции, въстания, кланета. Ето, подобни писания има напоследък за Първата световна война - пак в името на помирението между победени и победители сякаш изобщо не е имало бойни полета. Пише се за епидемиите от холера и грип, за ранените, за живота в тила, за вдовиците и сираците. Целта е да не се демонстрира национална принадлежност.
Разбира се, далеч не навсякъде подобен подход се лансира на държавно равнище. Наблюдаваме как във Франция се отбелязва 100-годишнината от Голямата война. Няма ден, в който президентът Оланд да не поднася венци пред мемориалите на мястото на някое сражение. А на 11 ноември цяла Англия се накичва с червените хартиени макове в памет на загиналите при Сома и Паскенделе, пак по време на Първата световна война.
За съжаление, подобни схващания се защитават и от някои по-млади български историци, обвързани финансово с въпросните фондации. Един такъв колега, учил във Франция, ми каза: "Аз не съм български историк. Аз съм просто историк". И обясни позицията си, че иначе няма как да си безпристрастен изследовател. Такова нещо като историк въобще няма. Един историк няма как да е съвършено безпристрастен, да не проявява емоция. Ако е безчувствен, просто няма да му прочетат книгите. Без митове няма национална история. Как да си представим Германия без Зигфрид и нибелунгите, Франция без Ролан, Англия без крал Артур и Робин Худ? В крайна сметка историята е приказка, основана на факти. Затова историците се обединяваме около искането да се въведат определи изисквания за учебниците - без, разбира се, да се изпада в крайно патриотарство, но и без национален нихилизъм.
Костадин Костадинов може да е неграмотен (според уника), тъп (според сулейманпаша) и т.н., но е и българин, при това специалист по балканистика. При това директор на РИМ, която му роля преспокойно може да мине без писане на лични мнения в блог, но и предопределя участието му в такава чувствителна тема, каквато е обучението на българчетата.
Ся, сулеймнане, ако оспориш и академика Марков - ше ти кажа евала.
Иначе по всичко личи, че ти си точно част от тази неолиберална млада смяна в историческата наука, която ще оплюе всичко преди тях, ще оплюе дори собствения си народ, ще оплюе баба си и дядо си, стига от това да произтекат едни пари.
Ми прави сте, да ви кажа. Зимайте парите и бегайте.
Децата на тоя тъп русофилски пиянско чалгаджийски народ немат нужда от много обучение.
|