За вкусове и предпочитания е най-тъпото да се спори, но да си кажа и аз.
За какво четем една книга? Най-важното според мен е добрата цялостна история, какво се случва. След това идват малките историйки в голямата история, понякога голямата история може и да не е чак толкова великолепна, но в нея се случват случки, които определено си струва човек да прочете като един малки разказчета. И след това е езикът, стилът, начинът, по който е написана книгата.
Някъде между тези трите качества, които могат, така да се каже, "да се пипнат с око", достатъчно видни и очевидни са, идват и "невидимите": да се вживееш в някой от героите, в обстановката или в идеята като цяло, да събужда у теб, неясно кое дали историята, дали историйките или езика, някакви мисли, емоции или нещо средно между двете. Дори да те възбужда, все пак говорим за еротичен уж роман.
Сега към книгата. Историята е банална и без особено интересни обрати. Малки историйки може би има, но не са много, езикът не е особено добър, има повторения, дълги подробни описания, четох го на английски, не е проблемът в преводача. Не се вживявам в образа на Анастасия, а Грей ми е ужасно дървен. Мисли не събужда у мен, емоции също, възбуда също.
Предполагам, че тези, които харесват книгата, или се преживяват като Анастасия - оттам женската аудитория фенове, или тук-таме сносните малки истории-случки, пълни, трябва да призная, с действие: там за да отидеш примерно до прозореца да погледнеш какво става навън, ти се случват още 15 неща: нещо пада, нещо се мисли, няква кола рязко спира и т.н. Но мен този тип действие, несвързано с голямата история, ми идва малко встрани.