Благодаря за този пост.
Много ми е лична темата и не ми се споделя повече.
Има един велик Български роман, ли повест ли. По неизвестна за мен причина недооценен...
Ето един откъс, който ще ми помоигне да си завърша мислите:

- Е, братя - изправил се Даскала, - скоро ще съмне... Едно време, когато

 Алтънспахълъ и моллите потурчвали селата, пред Перущица запънали... Рогльо

 белязал на хората си кръстове по ръцете - с нажежено желязо... И цялото село

 тъй... Самите молли не искали да обръщат такива хора към аллаха. Направо

 убивали... Които загинали тогава - с чест загинали, които пък оставали - 

създали нас... И аз искам сега да ви бележа с един знак...

- Да пратим хабер на жената за златото - рекъл Дели Асан. - Додето съмне, 

чилякът да е в балкана...

- Даскале, какво ще речеш? - попитал Павльо Хадживранев.

- Първом искам да ви бележа - отвърнал Даскала. - С един такъв знак ще ви 

бележа, братя - извисил глас той, но хайтата се надигнал:

- Мемедаа злато ще ви иска, Даскале! Казваше вчера, че много злато се е 

сбрало в Перущица... Барем още един ден, Даскале...

- С такъв знак - викнал още по-силно Даскала, - който с вода се измива и пак

се предава на деца и на внуци... С кръв. С кръв, братя...

Всички потръпнали и преди още да посочи помаците, преди да каже: "С 

тяхната" - Дели Асан изревал и се юрнал вързан, на четири крака между 

насядалите. Апапите му - също.

Но не стигнали далеко и както казвал на връщане Даскала, велико тайнство се 

извършило тая нощ на три различни места в орешака под единния купол на 

българското небе.

Редактирано от Nerv на 27.07.14 13:51.