|
в наше село има един паметник - на голямата поляна с дъбовете, до каято е училището /сега старчески дом/...
имената на плочата отпред са на седем души, разстреляни по време на септемврийското въстание и на трима човека, загинали във втората световна война...
а за тези, разстреляните -
непосредствено след разгрома на въстанието една нощ шпицкомандата, пристигнала от Лом извежда осемте, взели участие във въстанието и ги отвежда към местността "Оздрен" - между Добридол и Арчар... единият от тях е бил ученик и като наближили - офицерът му казал - "Бегай момче, малък си още за там, където ги водим тия!" - та той се спасил - после ми беше даскал - Дядо Матей... после разстреляли до една урва останалите...
но това не е всичко...
единият от тях не бил убит, само ранен... та той се примолил на онзи от стрелците, който бил от село, па и далечен роднина - че ще му даде всичко - къщата, добитъка си, нивите - само да го остави жив... в отговор на това, нашият стрелец го гръмнал в челото...
после, вече към 50-та година правят тоя паметник, а отзад и отдолу правят костница, в която в един дълъг шкав с витринки разполагат костите и черепите на убитите... та един от тези черепи, когато съм ходил да ги гледам - имаше дупка на челото, колкото сегашния лев...
но това не е всичко...
след девети - новата вече власт арестувала убиеца, па го предала на сина на убития - да го води в Лом... па му казала - "заведеш, не заведеш - твоя работа"... Синът на убития обаче го завел невредим в Лом, после стрелецът бил по белене ли, къде ли - но на стари години се върна на село и там си почина в кревата...
но това не е всичко...
когато бях вече студент, разбарх, че внучката на този, убития и внукът на този, стрелеца се залюбили /мои връстници бяха, та ги познавам добре/ Оообаче - родата не позволила да се женят, та тия двамата ходеха нещастни година-две, па се запиляха нейде по градовете...
а и това не е всичко...
аз, като ученик и парче художник имах ангажимента да подновявам надписите по паметника - с бронз, забъркан с яйчен белтък и четчица - Мирчо Петров, Младен Иванов, Благой Николов, Мирон Петков, Филип Пантов, Стамен Рангелов, Илия Михайлов, а от Отечествената война - Яким Антов, Иван Симеонов, Васил Иванов... и - Тоз, който падне в бой за свобода - той не умира"... Всички тия имена за мен бяха конкретни, щото учех заедно с внуците им, а сега се сещам - с една от внучките бяхме и гаджета...
но и това не е всичко...
Като дойде демокрацията този паметник беше запуснат, а па на входа отзад му откраднаха металния капак -
а черепите в шкафа-костница бяха оставени на самотек, там са си и сега, стъклата са изпочупени, ама не знам някой да е взичал кокали оттам... даже и децата, даже и циганчетата...
но и това не е всичко...
преди година с брат ми се възмущавахме, че така са зарязани тия кости, па е достойно и почтително тия касти да се извадят, па да се опеят и погребат, както би трябвало, а не да стоят като зарязан боклук... кметицата каза - да, обаче това може да стане само със съгласието и участието на живите роднини на тези, убитите... живите роднини обаче хич, ама хич не се отзовали, те нв щяли даже и да си идват на село...
та така...
политкоректното говорене убива Мисълта.
|
истинската История не е черно бяла... [re: Nerv]
