|
С п а р и> колко от близките, познатите и приятелите ти заминаха в америка и не пишат (вече) в българските интернет форуми?
Точни числа не мога да ти кажа, трябва да помисля много и да си пиша.
В интерес на истината, повечето ми познати заминаха за Зап. Европа, малко са тези в Щатите, а има един в Австралия и един в Канада. Това са ми състуденти, съвойници, съученици, съседи в квартала, бивши колеги, един роднина и още не помня по каква линия познати. Както и да е, с част от тях поддържаме спорадични връзки, по мейла или ICQ. На копнеещите за социален живот, естествено съм препоръчвал клуб 40-50. След кратко запознаване с обстановката, те ми викат "Ти си луд, бе! Трябва да не се занимавам с нищо друго, даже да наема и няколко помощници да четат и пишат в клуба от мое име, за да ви насмогна."
Да, повечето сякаш изгориха почти всички мостове към нашенско и дет викаш, ни се чуха, ни се видяха. Ето един впечатляваш пример. Състудент, много готин човек, толкова купони заедно сме правили, караше колело, после като забачкахме в различни градове, пак поддържахме връзка, ходихме си на гости и.т.н. Замина в края на 90-те. Първо в Чехия, там имаше некакви далечни роднини. После му се изгубиха следите, потъна в дън земя. Смени си ICQ и мейлове.
Обаче общи познати случайно го засекли в Англия. Първо той се направил, че не ги познава. Като видял, че няма как, започнал да се държи много гадно, като че познатите са му провалили "предишния живот".
Вторият пример пък е лично мой. Срещнах друг такъв "зачезнал по чужбината". Който се връща тук и на никого не се обажда, освен на родителите си. Къде мислите го срещнах? Нали са ми трагични зъбите и по неволя познавам всички зъболекари в София, за които си струва да се говори. Та, при един от тях се засякохме. (б.а. Злобничък съм, ей!). Това момче как се усукваше и скумросваше да не взема да го попитам къде живее сега, какво работи и координати. Ама па кофти го изненадах! Не го попитах. Та така.
|
Два примера. [re: s p a r r o w]
