имахме един съученик с прякор 'шефа'. защо, как и кой му го беше лепнал, не е важно - беше от ония прякори, дето никой не знае как се появяват и така се залепват за човека, че му остават за цял живот.

първата ни среща беше след като повечето от нас вече бяха завършили висше. след обичайното разпитване ти къде си сега, какво работиш и т.н. с известно закъснение се появи шефа.
- о! шефе, казвай сега ти какъв си?
- шеф съм.
- бе, знаем, че си шеф. ти кажи какво завърши, къде си сега?
- шеф съм бе, хора. наистина съм шеф!

оказа се, че станал зам.директор на някакъв завод за производство на намквоси :)