о, да, точно така е.
ти си селски интригант и това ти доставя удоволствие.
наистина е така.
ти преиначаваш, лъжеш безобразно, конфронтираш хората, клевкаш по хората, джавкаш, ръфаш ги за крачолите, ако не ти обръщат внимание тичкаш настрани, пиеш колкото може да ти събере тумбачето вода, връщаш се, вдигаш краче и им се изпикаваш на крачола и в обувката, като през тва време лаеш и квичиш гръмогласно, но и махаш с опашле. правиш сладурски муцунки, чешеш се смешно по коремчето, показваш си голичкото тумбаченце и пишленцето, правиш кълбо напред, кълбо назад - истински сладурко : )
ако на човека му писне и протегне крак да те премести, да се мащаш и да не му пречиш да си говори с хората - квичиш още по-силно, настървяваш се, подскачаш, като се стараеш да забиеш зъбета колкото може по-високо, като подпикваш от усърдие.
ама не ти дреме - по майката ли ше го нацелиш да го ухапеш, по съвестта ли, по грижите ли, по съществото ли, по светоусещането ли, по здравето ли, по децата ли... по все едно какво. каквото добараш.
в останалото време отваряш файла със събраните през петнайсетте години интернет десетина страници мъдри глупотевини, които си надробил, или направо заел. попари от ошо, библията, махабхарата, омар хаям, некакви други там упанишади, мистицизъм, "коняк" слънчев бряг и шопска салата със сурова чушка (за по-икономично).
разлистваш файла, избираш откъс - вече без никва идея откъде си го прекопирал, какво си добавял и вадил... нема автор, нито значение... лепваш го за n-найсти път в клуба, шибваш и едно изречение "днешна мъдрост", сключваш благо ръце в скута и чакаш фенките.
или пък - хайде на лов за пудели. ау, бау, забава : )
или пък - хайде да раздаваме мъдри съвети, да "лекуваме". мъдростта е в сънищата. ами довод си е, здрав и автентичен като витошка морена! сънувал съм - и край! :) например - болни китки - с краставици, депресия - с витамин д и щом още не сме стигнали до церене на леви лакти, или лишеи по лицето с намазване с лайна - пак добре.
науката е вредна, вярата е важна.
особено подправена с колкото може повече мистично-романтично-укоризнени плямпаници, разбира се.
или пък - можем днес направо да се позабавляваме с вменяване на вина у все едно кого за все едно какво. нали се е родил - значи вече е виновен. щом диша - виновен е. всеки има съвест, я да му я посгъделичкаме, все с нещо. пък може и ни върже, той (а най-често - тя) да се разблее и да ни повесели.

обикновено хората реагират по три основни начина на каквито и да са изблиците ти:

първо - фенките. между тях има и някакви мъже, които имат същото такова закрилническо-майчинско отношение като женските фенки.
ама той, човекът, си е такъв. той е добър, има чувство за хумор. той е изстрадал. яде компот с комат. блябля.
ама той не искаше да каже това... това... дето всички го видяхме. не, не сме го видели, пази боже! просто той, ами той сега... ами той си е такъв. ами той дърпа плитките, ама не е лош, просто се шегувка. ама как така - само ние го разбираме, пък вие не го разбирате? не ви ли е срам, а? я бъдете по-широко скроени - полайват отвреме-навреме и пробрецват и фенките. макар и не твърде убедително, нито дори настойчиво. ама така, за адет и за лице.

второ - хората, които просто те подместват с крак от разговора си с други хора. или те заобикалят. заради космите. вярно, досаден е човекът, ама какво сега. за всички има място. демокрация е. пък и нали за мен не казва нищо кофти, много му здраве. или - абе той и за мен се опитва да плямпа гадории, ама много му здраве.

отвреме-навреме, обаче, пътник захапва дръвцетоо. добре че все пак не често.
на някой, иначе спокоен и уравновесен дори и по всеобщото клубно мнение, съставено от най-най-разнообразни характери и светогледи човек, просто му избиват чивиите от поредната "безобидна" шегичка-ръфване на пътнк и аха-аха се залетел да му разлупи канчето посреднощите.
не че ще го направи наистина, но...
и да видиш ти тогава рев, вой, пляскане, мяфкане, вайкане, гледкане под клепнало ушенце и треперкане.
чак и на мен ми дожалява в такива моменти, всъщност, наистина.
ама той, пътник, изобщо не е казал "това". ама пак са го разбрали погрешно, добрия, милия той човечец.
той просто си е такъв.
дай му да пийне по една биричка с т.ж. джуниър, или, ех, да беше жив т.ж. ориджинъл шит баг, ех... па да се прегърнат, па да пеят, пеят...
ама, какво сега. изстрадал е човекът, не е длъжен да е титан на мисълта, трудно живее... нали така.
освен тва е един от нас, тук, в клуба.
ами нали е така? той сам толкова често казва - "ни". греховете ни. живота ни. глупостта ни.
ние.
има "наши" и "ваши" в това ние.
толкова хубаво е да си от "нашите"... или от "вашите", стига да не си наистина съвсем сам. нормално е...
ту псуващ и фенки, и секакви, който попадне, ту тънещ в бливоч, ту страдащ, ту умъдрен като катър над празна ясла, ту все едно кво, а най-вече и предимно - плямпащ и плямпащ. месеци, години и години наред.

такъв си ти, пътник.
дребен, полуобразован интригант, на всяка манджа - босилек, когото жалят, харесват, просто подминават, или се отвращават от него.
аз лично - ту те жаля, ту - предимно и най-вече - не ти обръщам внимание. ту, макар и по-рядко отколкото трябва, ми писваш.
снощи, например, те подсетих - не се заяждай с мен, бе човек? толкова ли ти е трудно?
виж сега в какво се забърка, като не разбираш от дума.
особено с това си включване - когато вече подсетен, че така не бива, ти предпочете да продължиш да се опитваш да ме конфронтираш с всичките хора, които си споменал в настоящата лигоч, както и с всеки друг, на когото му върже.
просто... картинка.
ами... той си е такъв, човекът, какво сега. долу цесека, само бесепе.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите