големият проблем е когато дяловете са по обекти
в моя случай разликата е 30000 лв. за моя сметка - 4% и доплащането, което е 2/3 от сумата. което си е доста гадно, защото кой днес вади 30000 лв. ей така щото някакъв кретен е луд кверулант си води идиотски дела...? /а делото е идитоск защтоо целта на Ищеца бе да ме ощети имотно, то пък взе, че си стана точно обратното както се предвиждаше от Правното становище за нещата, но той не пожела да го проумее/
при положение, че не съм завела делото и ответната страна не вдяна по никакъв начин предложението за доброволна делба...
надявам се на следващото заседание да се реши и една ЯФГ, която би спасила изваждането от джоба значително.
хората като цяло са доста глупави
водят се от собствените си въжделения за "справедливост" и доста често не зацепват правната страна на проблема, като си измислят собствен ход, по който би се развило едно дело, а не е така... мислят си, че Правото е нещо, от което всеки разбира и си създават собствени измислени закономерности. Видях как изобщо не могат да влязат в елегантността и стройността на правната мисъл, напротив! Водят се от правилото "аз смятам, че е така, значи е така и трябва да стане по моя начин". Да ама не..
Имахме следния парадокс в исковата молба - освен всичко друго бла-бла-бла точка за делба и на общите части . Клиентът настоява, адвокатът пише исковата молба /какво да го прави - онзи не зацепва и държи на своето/ и си представям с каква физиономия Съдията възпитано постановявал в Решението:
"Относно делба на общите части дрън-дрън-дрън.../няма как трябва да се опише/
чл. 38.
Общи части не се делят."
Та и леля Виктория така...ако не включи какво предстои и как стоят правно нещата, а не както тя си ги представя - ще си се разхождат за едното нищо години в съда, а всичко може да се реши за нула време преди това и далеч по-безболезнено за всички.
|