Врабче,
паксимадя (сухари) можеш да направиш в всякакво брашно. Показах в блога конкретно ечемичените, защото те са най-популярни, по принцип сухарите са изобретение на островяните. Едно време не е имало пресен хляб всеки ден и са си правели сухари за запас. Сухарите били практични, защото когато рибарите излизали на риболов с лодките се губели по няколко дни. През това време в морето си дояждали със сухари. Ама сега да не си мислите, че са си чупели зъбите с тези "керемиди", напротив. Намокряли ги с морска вода, поливали ги обилно със зехтин, наръсвали ги с малко оцет, пък изваждали от торбата сиренце, домати, маслинки, лук, някоя осолена сардела, разкош!.... Изваждали от морето морски таралежи, срязвали ги, изцеждали сока, разбивали го с лимон и зехтин, стрит риган, пък после си поливали обилно намокрените сухари и си дояждали с каквото друго има.
Другите видове, също много популярни са ръжените. Те са правят с ръжено брашно и примес от други брашна (от бяло, пълнозърнено.и т.н..)
После също вкусни са и пълнозърнените ( от пълнозърнено брашно и бяло брашно)
Всички сухари се правят като общо по тази технология, задължително се слага зехтин (ако искате слагайте олио), за да се меси по лесно тестото и за вкус.
Така, че като правиш хляб, можеш да отделиш една франзелка, която да изпечеш както показвам на видеото и да я направиш на сухари.
Поздрави!
|