най-националистични - разбирай комплексарски - в европа бяха новите демокрации.
С това съм съгласен,

идеята ми беше обаче, че почти няма западняк, който да се срамува от потеклото си.

Съответно те (,ако изключим Германите, които попиха повече вина отколкото "нормална" нация би могла) не са така унесени в самобичуването.

Самобичуването е вредно.

Всеки народ навярно има причини да се срамува от собствените си зверства. Колко от тях са ги "възпяли" или ако трябва да съм коректен - колко са се самодискредитирали с детаклното им описание.

Да вземем един култов "националистичен рома", по който бе правен дори филм (телевизионен сериал) за четсванията 1300 години Българска държава.

Златният век.

Ако в темата на Дионис се е разгорещшил спор кои по-точно: немските или руските солдати изнасилват повече - ерго кой дявол е по-чер, Гуляшки описва покъртителни сцени в иначе по-скоро щношестко-приключенския си роман с главни герои Ханко, Ицволя, Тахтун и цар Симеон Велики...

Едно нещо е историческата и военно-психологически издържаната коректнбост, а съвсем друго разгологъзването под форма на спонсорирани от държавата (филмови) проекти.

За сравнение нека си припомним "Патриот" или "Пърл Харбър". Това е жизнеутвърждаващата държавна политика на успяващите. А не самоубийственото самоунищожаване.

Прав или изправян.