Говоря за региона, в който живея- три градчета с няколко села и махали. Района е планински. По преки наблюдения, защото тук живея. Не по статистики и стъкмистики.
Питаше в първия си постинг от какво реже българина, за да не стане социопат. И аз ти предложих една реална картинка, а ти сам да направиш извода от какво да отрежем, за да останем нормални хора.
Кино няма, банкрутира още в средата на 90-те, опитаха се да го съживят, но не успяха, но пък имаме цели 3 три казина, самодейните състави към читалищата се опитват с всякакви средства да поддържат някаква живинка, имаме си изяви и тук, и в чужбина.
Не съм казала, че трудът е този, който ни убива. По-скоро е незачитането на същия този труд. Защото сам казваш - ставаш в тъмно, лягаш в тъмно, животните и земята нямат почивен ден, а по-скоро липсата на пазари, в който хората да продадат достойно продуктите на своя труд.
Не зная дали осъзнаваш какво е за един селянин да излее млякото на земята или да запали бала тютюн. Това е все едно да убиеш детето си. Грубо е сравнението, но не зная по-точно, защото е така. Влагал си неимоверни усилия и накрая ти се изсмиват в очите и ти не виждаш никакъв начин да привлечеш вниманието, освен да извършиш нещо чудовищно, според своите разбирания.
Липсата на перспективи в тази насока - да оценяват труда на хората. Също и няма последователност в управлението, сутрин - едно, на обяд - второ, вечер - трето, преди лягане - нещо съвсем различно....аз лично се чувствам като пинг-понг топка.
Как се справят хората - допреди година се грижехме за възрастната ми свекърва, сама нямаше как да се справи - в смисъл купвахме дърва, лекарства и т.н. консумативи, въглищата получаваше от социалните, Та повечето възрастни хора донякъде разчитат и на децата си да поемат част от разходите. Който е все още на крак - гледа животни, но и те намаляха. тъгуват и по децата си, кой в чужбина, кой по големите градове, рядко се връщат по родните места. възрастните хора пестят от всичко, което може да се спести - ток, вода. Според теб да си топлиш вода в менник на печката, да се къпеш 1 седмично, да носиш вода от уличната чешма - какво е- нормален, пълноценен живот, такъв, какъвто заслужават в заника на дните си, или мизерстване?
Но пак ще подчертая - нормални сме, смеем се на тв турски сериали, плачем, вълнуваме се от времето - в момента е много лошо и посевите "изгоряха", трябва сняг, сняг, много сняг.
И така.....

колкото до здравето - тук се въздържам......района е силно замърсен екологически и има висок % на онкозаболявания. Но нищо де, училищата са празни, за сметка на гробищата.
Спирам, че картинката стана направо апокалиптична и няма да повярваш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите