какви дестинации, какви пет кинта, имам чувството, че всичко нормално, искащо да работи, вече се е изнесло....
от известно време съм нещо като ейч ар (приятелска услуга, така да се каже) за една компания
почти съм отчаяна - не може да се направи група от около 10 човека от цялата страна
претенции много, но когато става въпрос за бачкане, тогава някак нещата забиват в друга посока
и не, не говоря само за младите, не.
90 на сто от кандидатстващите за работа изобщо не са в час за какво става дума
на въпроса "защо решихте да кандидатствате за работа при нас", получаваш невъобразими отговори
"да си оправя немския" "ами все нещо трябва да се работи", "ами не знам, очаквам вие да ми разясните", "чух, че в такива фирми давали доста пари", "ама може ли да си говорим по мейла или по телефона, аз някакси не го обичам компютъра" (като в обявата е подчертано, че се изискват много добри умения за работа с компютър), "re6ih da zapo4na pri vas, kolko sa parite i rabotite li na prosenti"
когато отбележиш любезно, че пари не се дават, а се заработват, излиза, че си експлоататор
е за какви дестинации да говорим, как този народ ще оцелява с такова мислене навън....
не знам, но е лоша работата, оголя страната ни, хората изтекоха
|