Хммм, не съм убеден, че говорим за едни и съши неща.

Аз основно се фокусирах на три неща:

1. Българите понякога не знаят колко важно е да имаш препоръка - писмена, понякога дори във форма посочена от евентуалния работодател на да го нарече за благозвучие пишман наемника.

2. Българинът работодател, за разлика от българинът директор на държавно предприятие - не винаги е склонен да се раздели с добро с довчерашните си наемни работници. Познавам доста българи с по един двама, а и с по петдесет или сто работника за които си мислят, че едва ли не като са им плащата заплата са им купили и душата. Културата на БГ работодателя има да се гради. Разбира се завиви си и от човека, но грандоманията и "удоволствието" от това да се изживяваш като предприемчив и хуманен капиталист, герой на новото време който е бащица за хрантутниците си е не съвсем неразпространено явление у нас.

3. В самата България, доста работодатели (в т.ч. такива, които описах в точка 2), все още рядко търсят препоръки от предходния работодател/ мениджър на човека който искат да наемат. Защо това е така е отделен въпрос. Може би защото си знаят какви препоръки те биха дали

+++

Ние Българите сме хора като всички останали разбира се. Но на бизнес/ бизнес етика и практика все още се учим.


Даже мога да изровя за куриоз каква препоръка дадох на нашя IT специалист., когато преди 4 години си би шута и отиде на острова.

Естествено спазих изискванията на работодателя и собственик на капитала. Не беше етично да го прескоча. Макар да очерних себе си по този начин. В смисъл, че аз поех негативите за леко негативната характеристика...

Прав или изправян.

Редактирано от Nerv на 03.01.14 15:06.