|
едно време си спомням, че ги правеше една леля.
леля лиса - й казваха всички, и по-млади, и по-стари от нея, защото беше с най-ярко оранжевата коса, която изобщо можеш да си представиш.
и защото тя така говореше на всеки - "я ела си, чедо, при леля..." и "я леля да му даде..."- дали е отишла да прати сметката за тока, или каквото и да е... - леля на всеки към когото се обърне : )
тя правеше всякакви вкусни неща, ей така почти от нищо понякога... и къщата й винаги ухаеше на захарната къщичка от приказката, само че за разлика от приказната стопанка, тази беше една такава най-най-добра.
даже най-злоядите деца посягаха да си вземат сами от купите, тавите, чиниите и бонбониерите на леля лиса, а такива имаше поне по 10 в стаята - на бюфета и във витринката, на масата и на скрина, на полиците и върху отворената вратичка на фурната на печката...
ето, значи, рецептата за коледните кравайчета на леля лиса:
в купа наливаш половин бутилка бира, половин чаша олио, една чаша смлени орехи и две големи супени лъжици захар. изсипваш там и две прахчета ванилия.
разбъркваш това с лъжицата и добавяш в купата три чаши брашно, което преди това пресяваш заедно с пакетче бакпулвер.
омесваш леко всичко и получаваш мекичко тесто.
правиш тънки кравайчета в каквито кравайски форми ти дойдат на пръстите и ги слагаш направо в тавата. те не залепват.
пекат се на 180° докато порозовеят.
те не се пекат много бързо; дали заради бирата в тестото, не знам, но не като други сладки - само да им надничаш, ами спокойно имаш време да си правиш нещо друго. например да почетеш в клуба десетина минути : ))
като се изпекат всичките кравайчета и докато изстиват, смилаш още към 2 чаши орехи за овалване и правиш ей такъв сироп:
сгорещяваш чаша захар с половин чаша вода и да кипне хубаво.
щом кипне изключваш котлона и изсипваш в сиропа 1 прахче ванилия, канела на върха на някой по-добродушно закръглен нож и настъргана кора от половин лимон.
щом сложиш и кората, махаш тенджерката от котлона и я захлупваш за минута.
за да може трите аромата да образуват музика - така каза леля лиса : )
след това топваш по няколко кравайчета в сиропа, вадиш ги след десетина секунди до половин минута и ги овалваш в смлените орехи.
те не попиват много сироп, остават си хрускави и крехки отвътре. само от сиропа стават сладки и много ароматни.
могат да стоят в кутия доста дни, ако се случи такова тъжно нещо - да няма кой да ги изхрупа веднага... така поне съм чувала, но никога не съм успявала да проверя на практика дали е така
леля лиса ги раздаваше на децата, които й идваха по коледа и и аз сега правя същото
|
Re: ей ме на отново :) [re: 1sparrow]
